Заедно с прилива на слънчева светлина и растителна сила, пролетта изисква ресурс от човешкия организъм за приспособяване към повишената динамика на живота. Той в съвременното общество често не е налице и тогава ставаме свидетели на т.нар. „пролетна умора”. Но самата природа отново дава лекарството под формата на пресни храни – както култивирани, така и диворастящи. Нека да се спрем на няколко такива „шедьовъра”...
1. Коприва. Особено богата на белтъчни съставки, антиоксиданти, каротин и различни минерали (калий, калций, магнезий, желязо и т.н.). Повдига общия тонус и имунитета, цери анемичните и хората със ставни проблеми, стимулира млечната секреция при кърмачките. Може да се яде по малко и сурова, грижливо претрита или смляна, заедно с други зеленчуци и маслени ядки; сготвянето й също търпи съчетания със сезонни храни, зърнени и бобови продукти. Време е също така да се запасим с млади стръкчета, като ги изсушим и после цяла година да ги прибавяме към подравки, супи и каши!
2. Глухарче. Цветовете му са вкусни и много полезни – съдържат аминокиселини, витамини, минерали и ценният „фитохимикал” лутеин – той предпазва сърдечно-съдовата система, кръвните клетки и очите от увреждания. В този сезон те могат да заместят цветния пчелен прашец, ако се ядат по десетина на ден, може към салата или друго ястие. Листата са по-горчиви, но вървят добре с обилие от други пролетни зеленчуци; те пречистват черния дроб и жлъчката, подобряват обмяната на веществата, включително при зътлъстяване и диабет и са извор на биоелементи като калций, магнезий и цинк – те участват в повечето важни процеси в организма, включително нервни процеси, кръвообращение и изграждане на костите, ставите и зъбите.
3. Маруля. Съдържа по-малко витамини, микроелементи и антиоксиданти от повечето си диворастящи „конкуренти”, обаче това се компенсира от по-големите количества, които можем да консумираме от нея и разбира се – от превъзходния й вкус, като основа на повечето пролетни салати. Освежава и успокоява едновременно (още Авицена я е препоръчвал при безсъние), помага на жлъчната секреция, на функцията на червените кръвни плочки (тромбоцитите), поради съдържанието на витамин К, и усилва зрението. Ако не понасяте относително грубата й целулоза, използвайте я на сок, заедно с други зеленчуци, например от моркови и червено цвекло.
4. Рукола. Незаслужено подценявана, но все по-известна, тази „принцеса” на преходните сезони е незаменима, леко пикантна добавка към салатите; може да се прибавя и към други ястия, но не е желателно да се вари, тъй като тогава полезните й свойства рязко намаляват. Подобно на другите продукти от семейство Зелеви, но по-силно от тях, тя защитава организма от отрови – независимо дали са приети отвън или образувани от организма (например разпадните продукти от естрогените, които се свързат с туморните предразположения). Това е благодарение на т.нар. гликосинолати – те освен това снижават щитовидната функция, което е много полезно за страдащите от базедова болест или друго подобно състояние, но следва да се има предвид като ограничение на количествата, ако се касае за проблеми с намалена секреция на тиреоидните хормони.
5. Магданоз. Едновременно храна, подправка и лекарство! Използвайте листата за свежа консумация, а дръжките, както и корените – за прибавяне към супи. Пречиства бъбреците и пикочните пътища (особено в съчетание с копър), тонизира нервната и имунната системи, подобрява зрението. Все пак не прекалявайте с количествата – не се препоръчва да се яде суров магданоз повече от 50-60 грама (примерно една двойна шепа) на едно ядене. За бременните или кърмещи жени това количество следва да се рязко намали!
6. Череши. Едни от най-ранните пълноценни плодове; ако са и качествени, те помагат за пречистването на черния дроб и отделителните пътища, за отводняването при отоци и напълняване, за предпазването на кръвоносните съдове и очите (особено сортовете с по-тъмен цвят). Най-добре е да се консумират на гладно или поне 20 минути преди другата храна; яденето им за десерт, особено ако се комбинират с концентрирани захари, може да предизвика ферментативни храносмилателни разстройства.
7. Кълнове. Не само земята сега е „жадна” за тях, те са много полезни точно в този (относително беден откъм съставки) сезон и за човека! Използвайте семена от лимец, слънчоглед, броколи, леща и други налични, за предпочитане биологично отгледани. В процеса на покълването се синтезират ензими, увеличават се многократно основните витамини, а минералите и аминокиселините стават по-лесно усвоими. Следователно е полезно поне веднъж на ден да имате на трапезата си примерно по 2 супени лъжици от тях. Полезни са и пониците, които следват процеса на покълването. Те всъщност представляват млади зелени растения, получавани включително от житни растения (последните, на прах или като концентрат от сокове, се предлагат и в готов вид). А съчетаването на разнообразни питомни и диворастящи зелени храни с кълнове е една изключително ценна услуга, която може да направите на себе си и своите близки, през този прекрасен сезон!