Д-р Димитър Пашкулев се дипломира с отличие като лекар, работи няколко години като фитотерапевт. В последствие се квалифицира в методи като хомеопатия, ароматотерапия, Бахова цветотерапия. Автор е на десетки разработки за натурални препарати от билки и етерични масла. Има публикувани над 20 собствени книги по диетология, фитотерапия и комплексно природолечение. В цялостната си дейност обединява ценното от различните конвенционални и природосъобразни подходи към физическото и душевно здраве.
За връщането на човека към природата, за най-подходящите напитки в летните жеги и за лековитата сила на билките на Еньовден разговаряме с д-р Димитър Пашкулев.
Фрамар: Вие сте завършили медицина, а в професионалната си кариера прилагате основно природолечението. Усещате ли в последно време завръщане на човека към даровете на природата?
Несъмнено се усеща. Макар че този процес е постепенен и се осъществява най-вече „зорноволно”. Когато човекът вече е зле и не му се е помогнало по конвенционален път, едва тогава започва да се интересува от нещо различно. Жалко е, освен това, че у нас се изостава с научните изследвания и публикации относно природосъобразните предпазни и лечебни методи, защото именно това е факторът, който ще вдъхне повече доверие и на колегите, и на интелигентните пациенти.
Фрамар: Необходими ли са при всички случаи медицински изследвания, преди да се започне лечението на дадена болест с билки?
Не винаги, но в някои случаи на неизяснени остри или хронични заболявания – това е задължително! Естествено, преценката за това ще бъде на лекаря. Обаче, от друга страна, всички хора следва да бъдат обучени къде да преминават от общооздравителни схеми към комплексно (и индивидуализирано от специалист) лечение. Това е истинската здравна култура, а не да се тласкат хората от едната в другата крайност по отношение на собствената им здравнополезна активност.
Фрамар: Съществува поверие, че на Еньовден билките са най-лековити. Има ли научни доказателства за това?
Има редица данни, че по-интензивното слънцегреене води до повишен синтез на биологично активни съединения при растенията. Разбира се, Еньовден е усреднена дата, тъй като в някои райони максимумът е малко по-рано, а в други по-късно. Освен това, не бива да се подценява силата на традицията, от времето на св. Йоан, та до наши дни - билкарите са били най-позитивно настроени към силата на лечебните растения по време на този празник - и съответно са се старали повече, относно качеството при тяхното събиране и по-нататъшната им преработка.
Фрамар: Каква е връзката според Вас между Лятното слънцестоене, което се случва на този празник и свойствата на билките? Изобщо може ли да се прави връзка между дадени космически явления и здравето ни тук на Земята?
Връзките между космичните явления и земните такива, включително биологичните процеси, е отдавна установена. По отношение човешкото здраве те могат да бъдат позитивни или не. Все пак, приспособяването към глобалните промени също е заложено у нас, така че нека да дадем предимство на позитивните оползотворими здравословни препоръки, вместо на опасенията!
Фрамар: Една от тезите за особената лековита сила, която се проявява на днешния празник, е свързана с т.нар. „жива вода“. Има ли по Ваше мнение истина в подобно твърдение, че водата сама по себе си е способна да лекува?
Човешкото тяло се състои предимно от вода, тя е основната среда за всички важни процеси. Не само мерки срещу обезводняването, необходими са и сериозни грижи за качеството на водата, която приемаме. „Жива” в общия смисъл на думата, е водата в природата – дъждовна, валежна, замръзнала и в състава на диворастящите билки и плодове, които несъмнено са много полезни. Колкото до специално модифицираната вода – „жива”, дестилирана, размразена, слънчева, структурирана, магнитна и т.н. – те си имат определени показания, които са по-скоро общи (регулиране на някои функции), отколкото конкретни (лекуване на определени болести). Определено следва да се прилагат под компетентно наблюдение - и то не като единствена или основна терапия, ако се касае за сериозни проблеми.
Фрамар: Какви са предимствата на хомеопатията пред конвенционалните методи на лечение?
Хомеопатията има редица разклонения (в широкия смисъл близки до нея са и методите на д-р Бах и Шуслер). Някои от тях са близки по механизъм до фитотерапията и добавките (аз ги класирам като „корпускулярна хомеопатия”), докато при високите разреждания („вълнова хомеопатия”) изглежда са в сила все още недостатъчно проучени механизми. И с двете групи системи, при някои хора има изненадващо добри резултати, но в други случаи подобренията са недостатъчни или изобщо не настъпват. Ето защо, от много години насам препоръчвам комплексно лекуване и предпазване, т.е. чрез няколко съчетани природни метода, а не единствено чрез хомеопатия.
Фрамар: Предстои ни горещо лято. Бихте ли дали на нашите читатели някои конкретни съвети за преодоляване на жегите?
Избягвайте пребиваване на открито при силно слънце между 11 и 16 часа или в краен случай ползвайте слънцезащитни средства за кожата и главата. Поне два часа на ден е добре да се пребивава в помещение с климатик или вентилатор. Чести хладни бани или при липса на възможност – студено намокряне на ръцете, главата и шията. Поне 3 литра течности на ден (но не алкохолни или силно подсладени напитки), както и нискокалорийно хранене. Силно доминиране на свежите плодове и зеленчуци и респективно ограничаване на тежките мазни и силно пикантни блюда. Много е полезно и да се учим да релаксираме, чрез различни източни и западни техники, за да снижаваме клетъчната си топлопродукция.
Фрамар: А какви билки ни предлага природата, които могат да се използват за освежаване или тонизиране под формата на студен чай например?
Студеният чай наистина е една подценявана възможност през лятото - не само за разхлаждане, но и за регулиране на редица обменни функции! Той следва да се пие бавно, на малки глътки. Предпочитани билки в жегите са черният бъз, липата, лайката, лавандулата, ментата, шипката, малиновите листа, риганът, цикорията, градинският чай, зеленият ройбос и редица други.
Фрамар: На Еньовден празнуват своя празник както всички именници, така и билкарите и фармацевтите. Какво ще пожелаете на Вашите колеги?
Естествено, на първо място – здраве! Ние сме подложени на повече предизвикателства – не само директно във връзка с пациентите, но и поради необходимостта да продължаваме да учим постоянно. Много ми се иска също така да бъдем по-толерантни, защото авторитетните мнения „за“ и „против“ определени методи и лекуващи се запечатват дълбоко у повечето хора и ако тези мнения не са точни, после се налага да се променят предубеждения... Затова, ако не сме проучвали задълбочено на теория и практика определен клон от конвенционалната или неконвенционалната медицина, проява на научен подход ще бъде да не бързаме с крайните квалификации, а да насочим човека при съответните специалисти.
За www.framar.bg от: Цветана Димитрова