1. УВОД
Тенденцията към прекалено специализиране освен несъмнените си предимства носи и някои не съвсем очевидни, но съществени минуси. Така, както в конвенционалната медицина специалистите с тесни профили могат да пропуснат същинската диагноза, хирурзите да насочват повече към операции, а терапевтите - да ги подценяват, същите проблеми се оформят и при неконвенционалните терапии...
2. ИСТОРИЯ
По-долу е представена накратко, в табличен вид, еволюцията на някои основни методи и подходи по темата. Постигнатото досега позволява в съвремието ни да се използват максимално широк кръг от продукти и по разнообразни начини.
|
Датиране |
Система |
Приноси |
|
1-4-то хилядолетие пр.н.е. (и по-късно) |
Индийска аюрведа |
Холистичен подход, индивидуална диета, ползване ва ниски и високи дози |
|
1-3 хилядолетие пр.н.е. (и по-късно) |
Китайска традиционна медицина |
Същите характеристики, с по-различни средства |
|
7-2 век пр.н.е. |
Древногръцка медицина (Хипократ и др.) |
Лекува основно природата, преди всичко да не се вреди |
|
Средновековие (в Европа и паралелно - в арабския свят и Америка) |
Гален, Парацелз, Авицена, индиански лечители |
Токсичност и целебност според дозата, ползване на екстракти |
|
18-20 век |
Ханеман и редица други |
Класическа хомеопатия, репетиторизиране |
|
20 век |
Шуслер, Бах и др. |
Тъканни соли, цветни есенции |
3. ДОЗИ И ВЪЗДЕЙСТВИЯ
Тъй като много често, дори и в специализираната литература, различията между различно дозираните средства се размиват, въвеждам четири основни типа дозиране. Вълновото дозиране е прерогатив най-вече на класическата хомеопатия; корпускулярното - на ниските хомеопатични разреждания и някои подобни системи (по д-р Бах и Шуслер, например); хранително-добавъчното - за обичайните средства от арсенала на диетологията, фитотерапията, минералотерапията и т.н.; и високото дозиране (което по правило не е безопасно) остава за по-голямата част от конвенционалните (а напоследък и някои алтернативни) фармакологични интервенции. Всеки от тези подходи си има своето място при съответни показания, но определено най-подценявания досега подход е корпускулярният!
4. СЪЩНОСТ И ПАРАДОКСИ НА КОРПУСКУЛЯРНИТЕ ТЕРАПИИ
Предимствата на корпускулярната хомеопатия се основават най-вече на нейната гранична позиция между "грубо материалната" сфера на лекарствата и добавките и "ефирната" област на вълновите въздействия. Това дава възможност, от една страна, да се постигат някои от резултати на първата, но без странични ефекти. От друга страна, част от въздействията на втората също могат да се проявят, но без толкова трудни тестове за индивидуална преценка, както и без такава опасност от антидотиране (а трябва да се подчертае, че в днешно време факторите, които пречат на хомеопатичното въздействие, са твърде много, а и повечето от тях силно изразени!). В тази област още има и огромно поле за бъдещи творчески изследвания - прекалено много са и концетрираните средства, които не са или са слабо проучени в корпускулярни разреждания; не са малко и хомеопатичните препарати, на които съответните тинктури или ниски разреждания са масово подценявани.
Тук искам да набележа и едно възможно, евентуално взаимно приемливо разрешение на толкова "болния" проблем за съчетаването на хомеопатичните лекарства. Може би, ако откроим различите между вълновия и корпускулярния подход, ще се окаже, че при високи разреждания е по-добре да се придържаме към класическия подход за поотделно използване на средствата, докато корпускулярното прилагане (както вече има доста опит с ниските, Бахови и Шуслерови разреждания) е не само допустимо, но и желателно взаимното им допълване! Известно е, че при високите разреждания се търси средство със силно индивидуални характеристики и дълбоко въздействие, но тези маркери не са така специфични при по-ниските разреждания. Последните, следователно, могат, макар и с по-краткотраен ефект, да повлияят много по-широк спектър от оплаквания, като освен класическите признаци, отразени в справочници от типа н хомеопатичен Репетиториум и Материя медика, се използват и данни от диетологията, фитотерапията, ароматотерапията и дори от някои раздели на фармакологията. Разбира се, налага се приемът на съответните средства да е доста по-продължителен, в сравнение с приема на вълновите лекарства, но това си има и положителни страни - постига се по-равномерно въздействие и имаме възможност да сме по-гъвкави, когато променяме предписанията.
Следователно, нека да помислим задълбочено върху следните парадокси и съответно - как е най-добре да загладим образувалата се неплодотворна "бразда" между привържениците на рационалистично-материалистичната и квантово-духовния подход в медицината:
А). Солидна научна база за консенсус между привържениците на алопатичното и хомеопатичното дозиране...
- И от друга страна: подценяване на съответните терапии и от единия, и от другия лагер!
Б). По-меко и устойчиво действие (по-малко кризи и антидотиране в сравнение с вълновата хомеопатия; практически нетоксични в сравнение с лекарствата или дори хранителните добавки)
- И от друга страна: опасения (поради липса на адекватни знания и опит по темата), че съчетаването им с други средства може да не е подходящо!
В). По-лесно обучаване с цел коректно прилагане на съответните средства и от лекари без дългогодишно хомеопатично образование...
- И от друга страна: безразличие на повечето отговорни лекарски и държавни институции относно широкото внедряване и предписване на същите тези средства!
5. ДВА КЛИНИЧНИ СЛУЧАЯ
П., мъж под 30-те: с тежка гнойна ангина, лекарите го съветвали да не закъснява с антибиотиците, но той желаел да опита с природни продукти. Въпреки много и скъпи натурални добавки, които приемал, преди да ме посети, в течение на няколко дни подобрение почти нямало. След включване обаче на Phytolacca decandra 2x и сребърна вода (5 ppm) само след едно денонощие той е вече много по-добре, а след три дни признаци отзвучаха напълно!
Д., млада жена. Дълги години с тежка екзема на ръцете, получена след поредица от житейски стресове. Дерматолозите й давали временно облекчаващи кремове, но я предупреждавали, че страданието е за цял живот. Хранителния режим и билките довеждат само до леко подобрение. Следва прибавяне на индивидуална композиция от Шуслерови соли и Бахови капки и външно - интрадермален магнезиев хлорид. За 4-5 месеца обривите се изчистват практически напълно. Тя спира да употребява «Глобидерм». Освен това вече не е отпаднала, въпреки че не пие кафе, смъкнала е няколкото си излишни килограма, не получава вече отоци, страховете й се стопяват... Има повече 2 години от тогава - и това стабилизиране си остава.
6. ПЕРСПЕКТИВИ
А). Многократно разширяване спектъра на предписваните средства от минерален и растителен произход в корпускулярни („полухомеопатични”) разреждания.
Б). Използване на силно токсични в големи дози субстанции (вкл. фармацевтични медикаменти) в масово безопасни концентрации.
В). Прилагане на корпускулярните средства като хармонизиращи (стоящи между двете полярности на въздействие, които често са характерни при сравняване на високо дозираните с типично хомеопатичните средства).
Г). Действие равномерно на физическо и психосоматично равнище – оттам и допълване както действието на различни медикаменти и добавки, така и на вълновите хомеопатични препарати.
Д). Възможност по-лесно овладяемите корпускулярни системи да бъдат като предмостие към по-нататъшен интерес към класическата хомеопатия, фитотерапията и други далеч по-обемни дисциплини.
7. ПОКАНА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО
Всички негови форми (клинично, литературно, научноизследователско, интердисциплинарно1 бизнес-внедрителско...) са важни за по-бързото преодоляване на споменатите парадокси и съответно увеличаване ефективността от неконвенционалните и интегралните лечебни и профилактични подходи. Нека да си попадем ръце, в името на тази толкова съществена в нашето сложно време перспектива!