Добър ден на всички! Формулировката от заглавието според мен касае една много важна, твърде обширна и незаслужено подценявана тема. В опита си да я представя кратко, понятно и едновременно в научен стил, се спрях на разглеждането и обясняването с примери на две основополагащи таблици. Повечето техни елементи са взети от авторитетни източници от психологията, философията и духовността на Изтока и Запада, и все пак с някои допълнения и оформения в този си цялостен вид за пръв път ги оповестявам именно тук.
Осъзнавам, че в някакъв смисъл всякакви символи са недостатъчни за пълноценното разбиране; това обаче не означава, че трябва да ги игнорираме. Хармоничното съзнание се отличава включително по способността да се съгласува гладко изразимото с неизразимото, докато тяхното противопостаняне е характерно за дисбалансираното състояние на ума - независимо дали той се представя за научен, мистичен или най-обикновен. Има някои хора, претендиращи, че се издигат над всякакви условности, но те по правило игнорират само обективните класификации, за да попаднат в мрежите на някакви свои въображаеми (имагинерни) схеми...
За да онагледим различните дисбаланси в цялостното развитие на човека, нека да разгледаме един триизмерен модел на цялостното ни същество (Схема 1).
Вертикалното измерение е най-важно в духовен смисъл. Последният, широко разбиран, означава не някаква определена форма на вероизповедание, а способност на съзнанието да бъде все по-разбиращо и многопланово - но и едновременно съчувстващо на по-ниските нива. Тогава естествено се проявяват в живота на съответния човек и определени способности. И - което е изключително важно - при наличие и на хармония тези повишени възможности включват и нравствена устойчивост, въплътена на дело, т.е. една високоразрядна конструктивност в живота на индивида изобщо. Сред тях има дори и привидни атеисти, които обаче, по думите на Айнщайн, „се прекланят пред закономерностите на Природата, човешкия живот, науката и изкуството до степен на боготворене.” Нима те не са по-духовни от редица т.нар. „вярващи”, които повече се молят за лично спасение или „избиват комплекси”, отколкото искрено и смело да търсят Истината?!
И така, ако вземем най-простото подразделяне за пример, това са т.нар. в Индия „качества” или „гуни”.
"Тамас" е най-ниският разред на съзнанието и означава „тъмнина” или инертност. Такива хора нямат импулс за развитие, освен под натиска на външните обстоятелства. Ако са въпитани добре, се държат прилично, но при попадане в други ситуации веднага „поемат” от тях, и даже с предимство, и лошото. Духовността им е непробудена, макар и подражателно те често да принадлежат към някаква църква или философско-научна школа.
По средата са „раджас” - активните реформатори, които отчитат необходимостта от развитие, но често пъти налагат своето ограничено разбиране на другите, без да разбират взаимодопълването на нещата в живота. В зависимост от това, дали в тяхната възбуда има примес от по-ниско или по-високо качество, те могат да са или мощно конструктивни, или подчертано разрушителни.
И третата човешка степен е „саттва” - хармония и чистота. Това са рядко срещащи се на сегашната степен на социално развитие индивиди, при които още по-високите им творчески заряди вече са балансирани и целеустремени в градивното направление - доколкото разбира се това е възможно при конкретните им житейски условия. Тези хора все пак не са светци или божества, доколкото те само чудесно отразяват, но не и автономно изявяват космичните енергии.
От тук нагоре трябва да кажем, че идва мястото на некласифицируемите реалности и, доколкото ги има, на най-висшите Учители. Впрочем, и според известните древни обичайният ум, какъвто в този смисъл е и умът на гениите и „чудотворците”, не е в състояние да обхване адекватно най-високата перспектива. Най-много, той е възможно да има смътни проблясъци от нея. (Феномени, бъдете по-скромни!)
Така че нека от научна гледна точка се задоволим с тези еволюционни стъпала; ако се интересуваме от авангардна психология и духовност, бързо ще различим ред съответствия между това най-общо подразделяне и по-детайлизираните модели за разгръщането на съзнанието, като тези на „спектъра на съзнанието” на Кен Уилбър, „спиралната динамика” на Бек, на чакрите в кабала, езотеричното християнство и повечето източни традиции.
И сега, какво представляват еволюционните или вертикални дисбаланси? Най-просто казано, при тях имаме преждевременно издигане на определени области от съзнанието и изоставане в други, като тук се включва и ниската степен на проходимост на енергийните проводници (меридиани или нади), както и недобрата подготвеност (като устойчивост и чистота) на самото физическо тяло. (Последното според мен не е нещо различно от психиката, а е само една по-плътна проява на единствената, изграждаща вселената Енергия или Същност.) Симптомите на тези често срещани дисбаланси са най-разнообразни, в зависимост от съотношението на авансиралите и изостанали аспекти на съществото. Все пак, обикновено те се проявяват или чрез физически и психични заболявания, или чрез етични „пропадания”.
Преди много години например познавах една биолечителка с утвърдени способности, която обаче имаше наследствена бъбречна недостатъчност с високо кръвно налягане. За съжаление, тогава аз не бях достатъчно наясно, че много често този тип сеанси водят до екстремни скокове в артериалните стойности и не можах да я предупредя навреме... След като беше опровергала прогнозата на лекарите за ранна смърт и беше достигнала в добро състояние до средна възраст, след около 2 години активно лечителство тя получи тежък инсулт и почина.
Един пример и за другия тип отклонение, този път се касае за ясновидка с доста „попадения” и с добронамерено „излъчване” на младини. Но тя свърза живота си с мрачен печалбар. Заедно започнаха спекулативен бизнес - и след малко на брой години тя се промени до неузнаваемост. Такава рекламна агресия и обвинителност за дреболии не бях усещал и у мъже! И това е, защото принадлежността към мъжкия пол дава сравнително слабо „предимство” в настъпателния начин на живот в сравнение с по-високите енергии, вкл. у жени, които в даден момент излизат от баланс и могат да деформират живота не само на притежаващия ги...
Всъщност, за по-доброто разбиране на вертикалния дисбаланс съм добавил и един спомагателен - дълбочинен. От схемата се вижда, че колкото по-високо е еволюирал един индивид, толкова повече енерия (или интензивност на способностите) е способен да оползотвори. В повечето случаи „парафеномените” имат повече енергия на средни и само изолирано - на висши нива; докато другите, „по-обичайни” таланти (в наука, изкуство или проповядване) имат количествено по-малки енергийни изблици, но проявяващи се на по-обширни високи нива. Ето защо при първите са чести внезапните сривове в състоянието, докато вторите по-скоро се нуждаят от още енергия, за да успеят в иначе благородните си начинания. А в идеалния случай, най-здравословно е да се движим по аксиалната магистрала!
Що се касае до третия вид дисбаланси, който е свързан с типологията или конституцията на индивида - отново има много системи, показващи колко сме различни всички ние, даже и при сходно ниво на духовно развитие. Сега нямам възможност да се спирам теоретично на тях, но те се разгледани подробно от редица компетентни автори.
Само за да илюстрирам важността им, ще спомена за случая с един мой приятел и пациент с подчертана интелектуална нагласа. Поради страх от емоционално споделяне, той задълго се отчужди от хората, а поради слабост на волята не можа да успее в иначе мъдро коментираните от него духовни практики. Наложи се той да премине през школата на живота, да създаде семейство, в което да отработи тези пренебрегнати сфери и тогава вече да се стабилизира на по-високо равнище - не само в мисловно отношение. Практическите препоръки на даоизма, аюрведа и бялото братство му помогнаха особено много, включително в тяхната физическа част - хранене, самомасажи и упражнения. Това още веднъж показва сложността на развитието, което предполага даже и временно снижаване на еволюционната височина и пренасочване на енергията към разширяване на основите, върху които се гради - различните материални, енергийни и умствени недоразвити структури.
Теорията обаче е от полза, само ако се отразява благотворно върху практиката. Затова в Схема 2 съм скицирал интегралния подход към оздравяването на човешкото развитие.
Предлаганата терминология цели да изясни някои често смесвани понятия. Например, щом се говори за холистичен подход в психологията, акупунктурата или хомеопатията поотделно, ясно е, че този термин не обхваща различните възможни и желателни за прилагане методи. И също така, комплексността може да включва различни методи, но при нито един от тях е възможно да няма холистичен подход, т.е. съобразяване с цялостния човек. Затова предлагам интегралността, като най-всеобемащо понятие, да обхваща синтезирано и холистичния, и комплексния подход! А това на дело означава да се препоръчва индивидуално за всеки човек подходяща програма за физическо регулиране, правилно хранене и вътрешни средства, дихателни и биоенергийни хармонизации, психотерапия (самостоятелно или със специалист) и духовни методи.
Разбира се, болен въпрос, особено у нас и сега, е отсъствието на достатъчно подготвени (диагностично и терапевтично) специалисти за такова едно цялостно подпомагане на индивида. Много пречи и обстоятелството, че превалиращата околна среда - семейство, училище, работно място, медийно присъствие и т.н. - също така не благоприятства нашето хармонизиране. Малко ли са обаче трудните неща, за които се работи предано с години, щом е налице осъзнаването за приоритетната им важност в живота?
Ето сега, дали е редно да се подценява въпросът с правилната диета, към която плътно се прикрепя и нарастващата необходимост от прием на природни продукти под формата на билкови и минерални добавки в материални и хомеопатични дозировки? Фактът, че интелектуално, емоционално или биоенергийно някой си проявява рядко срещани качества, а има един отровен организъм, определено се получава не поради задръстването, а въпреки него! Само опитът, ако е нужно, с няколко пъти сменяща се програма, може да установи до каква степен е възможно детоксинирането да има регулиращи ефекти и по-нагоре. Но дори и само физическото му състояние да се подобри, нали от него в немалка степен зависи колко време и колко качествено ще служи този човек на останалите?!
Или физическата култура - имаме ли право поради нехайство да я занемаряваме съвсем радикално, уж в полза на духовната? Едно впечатляващо по обхват западно проучване цитира данни, според които манастирите, където се практикува усилено молитва и медитация, редом с физически упражнения (било специални или просто работа в градината), се отличават със стабилност на духа и тялото на пребиваващите. За разлика от много други места, където обездвижените сподвижници лесно стават плячка на телесни страдания, нежелани изкушения, заблуждаващи халюцинации или даже пориви към самоубийство.
Много съществени методи за балансиране са и съвременните психотерапии - индивидуални и групови. Те взаимстват широко от духовните традиции и наброяват вече няколко стотици видове. Всеки един от тях е подходящ за определен вид дисхармонии - здравни, индивидуалнопсихични, в общуването или в хода на духовните практики. Време е вече тези прекрасни принципи и техники да престанат да ни се поднасят като деликатеси само на скъпо струващи семинари, а да навлязат нашироко и надълбоко в образователната и профилактична култура на цялото ни изстрадало общество!
Ключов отправен момент за изявяващия традиционна гениалност или по-необичайни парафеномени човек е: дали едновременно съществуват и проблематични дисбаланси в индивидуалния и социалния му живот? Оттук ще се стигне и до решението за това, кое ще трябва да свири първа цигулка при него. Дали това ще е развитието на способностите му „на всяка цена”, или пък постигането на житейска хармония? Ако е първото, то всякакви по-нататъшни съвети към такъв човек или дори собствените му частични усилия към „задържане върху въжето” няма да доведат до съществени и трайни резултати! Той следва дълбоко да осъзнае първенстващата значимост на баланса и че той се постига трудно, особено при вече налично едностранчиво развитие. Тогава вече е възможно да се регулира начинът му на живот, така че да се постигне хармонизиране; и нерядко това се случва, без да се пречи на развитието на способностите. Но човек би следвало да е готов и за временни спадове в пиковете на дисбалансираните енергии, именно в полза на приоритетната житейска хармония. И още един пример, показващ нагледно разликата между разрушителните и благотворните способности, каквато е, да речем, разликата между Икар и Прометей:
Едно момче - познат от студенството ми - имаше явната способност силно да раздвижва пламъка на отдалечена свещ при гарантирана липса на течение в стаята. И тази, и други му параспособности, обаче го възгордяха, което не беше на добро, още повече, че тогава военната служба си беше съвсем задължителна. Заминал в „родната казарма” и обкръжен от съвсем други порядки и „вибрации”, той се поддал на негативно използване на своите сили, като ги насочил срещу додеялия му пряк началник. Съсредоточил се върху колата му, когато била в движение - и тя взела, че катастрофирала... „Сякаш едновременно с това и у мене нещо се скъса” - споделяше впоследствие той. Каза още, че отхвърлил предложението на военните да работи за тях и решил да учи ускорено психология - все пак и паметта му беше феноменална... Не сме се виждали и чували отдавна, но аз се надявам, че е успял да пренасочи своите стремления и сили в избраната конструктивна насока.
Започнах обяснението на първата таблица с акцент върху нравствения аспект на развитието и сега искам да завърша отново с него. Защото, независимо от избликващите тук или там фойерверки на гениалност и екстрасензорика, крайната съдба на човека и обществото ще бъде определена от неговите вътрешни духовни устои - отношението му към Битието, Природата и себеподобните. Или, както го е казал един от действително незабравимите гении, композиторът Лудвиг Ван Бетовен:
„Не познавам други признаци на превъзходството, освен добротата.”
Благодаря ви за вниманието.