Развитието на уредните (чрез конвенционални, а напоследък и неконвенционални апарати) методи за диагностика в днешно време често води до подценяване на класическите начини за ориентиране в диагнозата. А те често пъти са незаменими не само по отношение на нея, но и за установяване степента на увреждане на общото състояние. И докато директната физикална диагностика (включваща например специализирания преглед, с преслушване, перкусия и измервания) си остава прерогатив на специалистите, по отношение на доловимите от самия пациент и неговите близки признаци подробното интервю (което е анамнезата) е особено важно да се пропуска или претупва набързо. Основните моменти следва да се знаят и от неспециалистите, защото така по-лесно ще се подсетят, за да разкажат максимален процент от оплакванията си на специалиста!
МИНАЛА И СЕМЕЙНА АНАМНЕЗА. Сведенията за отминали болестни прояви, както и за съществени здравословни проблеми на близки роднини биха могли да дадат важни данни за сегашните предразположения (изявени или не).
Повечето заболявания не се унаследяват пряко, а само дават като резултат функционална слабост на определения орган в потомството. Не е нужно да се чака той да се разболее, за да се разбере дали е предразположен към това. По-разумно е навреме да се включат безвредни профилактични средства от арсенала на природолечението.
За болните, които дълго време са се лекували с токсични медикаменти, познаването на техните специфични увреждащи свойства (напр. върху стомаха и кръвосъсирващата система при ацетизала, върху имунитета и водно-солевата обмяна при кортикостероидите, върху млечната жлеза и емоционалния тонус при резерпиновите препарати и т.н.) може да даде важни насоки за диагностичното и последващото терапевтично мислене.
НАСТОЯЩИ ОПЛАКВАНИЯ. Необходимо е да се изясни:
• Кога са започнали те и свързва ли ги самият пациент с някаква причина;
• В каква хронологична последователност са се появявали и развивали;
• Каква е конкретната им характеристика - дали например болките са остри или тъпи, стягащи, или може би има чувство за тежест и кръвонапълване, което неточно се категоризира от пациента като "болка"; дали секретите от носа са воднисти и придружени с кихане (остра хрема), или са гъсти и гнойни, придружени от болки в челото (синуит); дали повръщането настъпва след продължително гадене, запек или коремни колики (стомашно-чревни проблеми), или се явява бързо след интензивно главоболие, треска, световъртеж и шум в ушите (вероятност за заболявания на мозъка, вътрешното ухо или общи инфекциозни процеси) и т.н.
• От какво се подобряват и влошават симптомите (студ, горещина, сухо или влажно време, натиск или обездвижване, изправено или легнало положение, преумора, ядове и пр.). Ако на предполагаемата причинна връзка не е обърнато внимание предварително, това може да стане по време на разговора, например болният да осъзнае, че обривите са се явявали винаги след поемане на определена храна или на дадено лекарство; или че разстройството се явява не след трудно смилаемо ядене, а от притеснение преди изпит. Времето на годината, месеца и деня, когато се изявават симптомите, също може да даде ценна информация на запознатите с биологичните ритми специалисти;
• Непременно да се съобщават всички допълнителни оплаквания, дори и пациентът да си мисли, че те не са свързани с "основното" му (според него) заболяване. Необходима е цялостна преценка на здравословното състояние и съобразяване на назначенията с евентуални противопоказания.
Освен внимателния анализ на сегашното състояние, от голямо значение е и периодичното проследяване на хода на лечението - т.нар. катамнеза.
ВЪНШЕН ИЗГЛЕД. Някои насочващи маркери са важни едновременно за всички лекуващи и пациенти:
• Ръстът и теглото на пациента и общият му вид (вкл. съответствие на видимата му възраст с календарната);
• Състоянието на кожата и меките тъкани (цвят, тургор, влажност, обриви, сърбежи, отоци и др.); промените в окосмяването.
• Промените в ноктите, ако не са от травми, инфекции или артрит, винаги насочват към хронично заболяване или нарушение в обмяната на минералните соли;
• Езикът също е огледало на здравето: различните видове налепи по него при трески, стомашно-чревни и др. заболявания, както и по време на разтоварващите режими могат да ориентират специалиста за развоя на болестта. Лошият дъх от устата се дължи или на лоша хигиена на устната кухина, или на заболявания в нея, или (доста често) на общи заболявания - стомашно-чревни, чернодробни, бъбречни, диабет и др.;
• Походката, чертите на лицето, говорът и общото впечатление, което "оставя" човекът са предмет, както на строго фиксирани факти, така и на интуитивни прозрения.
5. ПСИХОЛОГИЧНИ ПРИЗНАЦИ. Изясняването на душевния облик на индивида има голямо значение,освен за психотерапевтите, и за източните терапии, класическата хомеопатия и Баховата терапия, както и за всеки, който желае да назначи на пациента си действително резултатно комплексно лечение. Особено важни са:
• Първичната психотравма, причинила или отключила заболяването;
• Начинът, по който индивидът реагира на стресовете (активно или подтискайки ги);
• Специфичните страхове (фобии) или индивидуалният начин, по който се проявяват агресивните реакции;
• Естествените и болестни склонности (към компания или усамотение, приказливост или мълчаливост, занимания с наука, изкуство и т.н., предпочитания към различни храни и напитки, наркоманни зависимости и др.);
• Интимните сведения за емоционалния и сексуален живот (обикновено се споделят, едва след като е спечелено доверието на пациента до известна степен);
• Количеството и качеството на съня, съдържанието на сънищата.