Oт какво има нужда човешкият организъм, за да бъде здрав? В нашето съвременно общество битува схващането, че за да е здрав човек той има нужда само от определени хранителни вещества, но дали само това е достатъчно? Повърхностно погледнато изглежда така, но на това заблуждение до голяма степен се дължи здравната деградация в съвремието. Бащата на медицината, Хипократ, заявява категорично : “Ако тялото ти не е пречистено, то колкото повече го храниш, толкова повече му вредиш!”. Въпреки огромният период от време, който е изминал от времето на Хипократ, това твърдение важи с пълна сила и до днес. Отпадъчните продукти и токсините нарушават дейността на органите по такъв начин, че много по-малко полезни вещества могат да бъдат усвоявани от организма, а едновременно с това неблагоприятните вещества, които всяка една храна има, се отделят много по-трудно. Освен приемане на определени съставки от организма следователно е нужно и отделяне – пречистване от токсините и непотребните разпадни продукти от обмяната на веществата. За съжаление на запад обществото е позабравило тази вековна методика. Източните и западните народи от древни времена до днес прилагат най-различни и разнообразни методи за пречистване на тялото и умът – разтоварващо хранене, дихателни и релаксиращи техники, специални бани, терапии с билки и масла. Сега се храним по-разнообразно (и за съжаление – често прекалено), отколкото в неособено далечното минало. Често приемаме и хранителни добавки, които частично помагат. Като цяло обаче здравето ни не е особено по-добро, отколкото в миналото, а в някои отношения дори се е влошило.
Цялостно пречистване на тялото. Още преди много векове, бележитият лекар и философ Парацелз е предупреждавал за ширещия се и до днес повърхностен подход в медицината. Той е казал следното: “Тези, които просто изучават и лекуват външните прояви на болестта (нейните следствия), приличат на онези, които си въобразяват, че могат да прогонят зимата, като изринат снега от вратата. Но не снегът причинява зимата, а зимата причинява снега.” Следователно, истинската медицина би следвало да ни предпазва от факторите, които нанасят вреда, като в същото време поправя нанесените щети най-вече на дълбоко клетъчно ниво. Това може да се случи само чрез цялостен подход към здравословният начин на живот, който включва общо клетъчно пречистване и превенция от увреждащи фактори. Базата за това е един балансиран режим на работа и почивка – който да ни даде балансът нужен за да може пречистването и възстановяването да се случат възможно най-плавно и безпроблемно. Полезни са и някои специфични физически, дихателни, детоксиниращи, релаксационни и психорегулиращи практики – които да пречистят и регулират физиологичните и отделителните функции, нервната и ендокринната системи. Подходящата хранителна диета е особено важна – чрез нея ще набавите нужните си хранителни вещества. Тя може да бъде съставена основно от растителни продукти, които отделят по-малко натоварващи организма разпадни продукти.
Пречистване на черния дроб. То е свързано с чистотата на целия организъм, тъй като неефективната му работа води до разнасяне на повече токсини чрез кръвта навсякъде по тялото. Следователно, първата задача е общото нормализиране на жизнените процеси, чрез умерен начин на живот, правилно хранене, пречистващи процедури и избягване на интоксиканти. Някои храни подправки и билки, като червено цвекло, зелеви продукти, куркума, артишок, глухарче, бял трън, андрографис и др. подобряват детоксикиращата чернодробна функция директно. плодове, Плодовете, богати на пектини органични киселини (лимонена, ябълчна и др.) подпомагат пречистването на черния дроб чрез повишаване на жлъчкоотделянето и подобряване обезвреждането на някои субстанции. Специално чернодробната мастна обмяна се подпомага от т.нар. фосфолипиди, които се приемат основно със суровите ядки, семена и масла, а могат да се добавят и чрез прием на лецитин.
Пречистване на белите дробове и дихателните пътища. Подържането на чиста дихателна система е пряко свързано с храносмилането и вида на храните, които човек приема. Прекалената консумация на млечни, месни и тестени продукти може да предизвика образуването на повече слуз, която много трудно се отделя. Разнообразните растителни храни пък от своя страна имат изключително благоприятен ефект и по-специално умерените количества люти подправки – лукови, хрян, джинджифил, които могат да окажат противомикробно и отхрачващо действие. От билките най-вече се препоръчват растения като бял оман, мащерка, жиловлек, медуница, анасон и редица други.
Пречистване на бъбреците и пикочните пътища. Тук става въпрос за елиминиране предимно на водноразтворими отпадни продукти. Логично, при този тип пречистване приемането на повече течности е много важно. Два литра течности (поне половината от тях - ниско минерализирана вода) на ден е съвсем разумно количество, а при повишена дехидратация то може да нарастне многократно. Някои конкретни минерали, витамини и фитохимикали усилват многократно този процес на пречистване. Те могат да бъдат открити в многообразието от плодове, зеленчуци и билки, но тук ще споменем само някои: дини, круши, червени боровинки, лимони, краставици, магданоз, бреза, върбовка, златна пръчица, леска, хвощ, камшик и леспедеза.
Пречистване на храносмилателния тракт. Храносмилателната система започва от устата и завършва с края на дебелото черво. Тя има не само функцията да доставя на организма нужните съставки, но и определени детоксикиращи, имунни, обменнни и нервно-вегетативни отправления. При определени заболявания към хигиенните процедури, които обичайно се ограничават до устната кухина, могат да се прибавят и промивки на стомаха и червата. Всяка храна, която не може да бъде смляна се превръща в отрова, както за самата храносмилателна система, така и за целия организъм, следователно основното е умереността. Особено подчертано гниещи и ферментиращи продукти, като месните и захарните изделия следва да бъдат ограничавани. Богатите на фибри плодове, зеленчуци, ядки, семена и пълнозърнести храни помагат за нормалното функциониране храносмилателният и чревният тракт. От лечебните растения освен известните билки за подобряване на храносмилането, като лайка, невен, жълт кантарион, жиловлек и т.н., важни са и действащите жлъчегонно и предпазващо черния дроб и панкреаса (които влияят директно върху състоянието на храносмилателната система), както и ензимните добавки.
Пречистване на други органи и системи. Течните среди – кръв, лимфа и тъканна течност - това са “вестоносците” в организма, благодарение на които клетките и органите се изхранват, отделят непотребните си вещества и получават хормонални сигнали за необходими промени в своите функции. За пречистването им са необходими правилно хранене, пиене на течности, редовна хигиена и по възможност намаляване на отровите, които постъпват през околната среда или чрез употреба на „тежки” медикаменти. Кожата, косата и ноктите има нужда от редовна външна хигиена, препоръчително е това да става предимно с чиста вода, билкови извлеци, растителни масла, хума и други естествени продукти. Народните лечители и учените отдавана са забелязали, че билките, които са ефективни при кожни заболявания, също така са настоятелно препоръчвани и при разнообразни вътрешни “затлачвания”. Сред най-популярните билки са копривата, орехите, трицветната теменуга, сладник, сарсапарилата и други. За кожата се казва, че е като “oгледало” за здравето на целия организъм. Тя е системата през, която се изхвърлят голяма част от токсните и алергените в тялото под формата на различни кожни образования. Затова не би следвало да ни изненадва, че диетичните и разтоварващи режими (когато са компетентно проведени) се отразяват добре и на кожното здраве.
Общо за пречистването на ума. Психолозите и духовните авторитети настояват за важността на емоционалното и ментално пречистване, което да обхване дълбоко вкоренените в подсъзнанието модели на мислене – архиетипи, които обуславят живота на личността. Освен тяло и ум, човек има и душа, затова и множеството духовните течения като йога, дао, дзен и други говорят за пречистване на финно ниво (душевно ниво).
Може да се говори и за пречистване на логическия механизъм на разума, тъй като разсъжденията ни често се изкривяват от недостатъчно внимание по отношение на фактите и тяхното съпоставяне, както и поради егоистични съображения (когато защитаваме нашето мнение, само защото е наше) или привидно съглашателство с несвойствени мнения, които принадлежат на мнозинството.Човек трябва добре да подбира библиографските и филмовите си предпочитания, честотата и местата за почивка и хората, с които общува. Всички тези фактори могат да допринесат за хармонизиране на психо-сензорно-физиологичните механизми, които определят нивото на нашето благополучие.Тази система включва въображението, логиката и паметта. В днешно време все повече “каналите” ни за възприяте се задръстват от ненужна, разконцентрираща и директно вредна информация. Затова и с течение на времето става все по-важно човек да подбира не само това, което влиза в устата му, а и това което влиза в главата му. Волята също може да бъде пречиствана и култивирана. За това особено помага постоянството във всички начинания, намаляването на компромисите, както и общуването с конструктивни и целенасочени хора.
Пречистване на речта. Един от древните мъдри принципи за успеха в живота е да се говори не повече от това, което е необходимо и то само неща, които човек счита за верни, искрени, полезни и тактично поднесени за отсрещната страна. Човек понякога има нужда “да си излее душата”, но е важно да го направи пред подходящия човек. А в други моменти, усамотението и мълчанието помагат за “събиране“ на индивидуалността и насочване освободената енергия към важни промени в житейските ценности и перспективи.
Пречистване на емоциите. Тук е важен балансът между адекватно изразяване и правилно канализиране на емоциите и чувствата.Чувствата не бива нито да се подтискат грубо, нито да се остават разюздани. При подсъзнателното им нагнетяване човек е като “тлеещ вулкан”, който всеки момент може да избухне. От друга страна, безконтролното емоционално изливане може да изтощи цялостната система и да вкара човека в социално неприемливи ситуации. Затова е нужно да се учим на безопасен катарзис, посредством движения, музика, песни, игри и специални индивидуални и групови психотерапии. Сетивно-емоционалните реакции и по-висшите емоции, организирани в дълготрайни чувства, са сложна и взаимопроникваща се система, с дълбоки корени в подсъзнанието. За пречистването и хармонизирането им от голяма важност е съзнателното самонаблюдение, особено в момент на интензивни емоции, което може и да предотврати някои прибързани действия, под влияние на временния афект. Допълнително могат да са от полза мерки от общия начин на живот – хранене, сън, дишане и т.н., както и леки билкови и минерални средства – емоционалната стабилност се постига по-лесно, когато общото здраве и нивата на неврохормоните са в ред.
Пречистване на етичната система. Навсякъде в началото се поставя “златното правило” - да (не) правим на другите онова, което (не) бихме желали да бъде направено на нас самите. Има една група от принципи, които могат да се обобщят като основополагащи добродетели – смиреност, искреност, милосърдие, чистота и търпение. Във ведическите писания се казва, че тези принципи са основата на духовният живот и гарантират на човек спокойствие и щастие. Древногръцкият философ Аристотел е казал, че “който напредва в ума, но изостава в етиката, върви повече назад, отколкото напред”. Историята показва, че основните нравствени “жалони” са почти едни и същи, независимо дали са записани в египетската книга на мъртвите, Библията, сказките на Конфуций, индуистките и древногръцките писания, Корана или по-нови духовни и етични трактати.От незапомнени времена мъдреците, духовните адепти, както и светските индивиди с богат житейски опит са откроявали нравственото развитие като основополагащо, доколкото без него човекът и обществото лесно "павират" пътя към деградацията.
Пречистване на душата. Най-важният критерий в духовността си остава: „по делата ще ги познаете”. Има хора, които на теория не се интересуват от духовното, но дават пример в живота си за духовност, чрез вътрешна чистота на мотивите, изпълняване на дълга към обществото и природата, както и посредством различни творчески достижения. Затова и най-важното нещо в духовността е начина, по който човек действа, а не това колко книги е прочел и колко знание има. В противен случай, ако тези практики се поставят в служба на низшето его, могат да доведат до фалшива гордост, презрение или дори агресия към инакомислещите. Обичайно духовната чистота се свързва със следване на определени принципи и практики. Молитвите и медитациите могат да са полезни за развиване на вътрешен мир и духовно благоденствие, особено ако се ръководят от компетентен духовен учител.