Интервю с д-р Пашкулев за клиентите и читателите в сайтовете на "Брандекс България"
Вие сте човек с разнообразни интереси и най-вече – със задълбочени познания в много области на медицината. И все пак, най-много време сте отделил на фитотерапията. Как се насочихте именно към нея? Аз не съм от лекарско семейство. Израснал съм в Родопите и съм имал щастието да познавам и лекари, и народни лечители, които се занимават с природна медицина, а също така ботаници, покрай които съм могъл лично да опозная голяма част от билките. От друга страна, съм имал определени заболявания, повечето от които съм успял да стабилизирам, едва след като съм започнал да се занимавам с природни методи, хранене, билки, техники за физическа и психорегулация, докато преди е нямало съществен резултат. Именно добрите резултати без странични явления при мен и после при мои близки и познати хора са ме импулсирали да работя в тази посока и да завърша медицина. А това беше важно, защото сега виждам, че много хора, които се занимават с природна медицина, но без да имат тази общомедицинска подготовка, срещат определени трудности и си позволяват някои неправомерни обобщения. Самото образование далеч не е перфектно, особено ако се има предвид колко малко се изучават дисциплини като хранене, фитотерапия, психология и др., от друга страна обаче, общата насока за анатомия, физиология, за заболяванията и т.н., в определен аспект е много важна. Запознаването ми с различните клонове на природната медицина беше много съществено, защото само билките в тесния смисъл на думата, не са достатъчни. От една страна, познаването на основите на фитотерапията е важно и за ароматотерапията, хомеопатията и диетологията, но и обратното е вярно. Имах възможност за сътрудничество с много добри български специалисти и за курсове с чуждестранни специачлисти. Освен да задълбоча познанията си върху билките и хранителните добавки, за които аз в последните години консултирам водещи фирми у нас, успях да получа една нелоша допълнителна подготовка във връзка с етеричните масла, хомеопатията, капките на д-р Бах, с някои области на физиотерапията, психотерапията и източната медицина. Така че, всяка една година се старая да се развивам, защото медицината трябва да бъде и призвание. При много хора тя е професия – за прехрана, за някакъв бизнес, такъв свят сме, но според мен тя трябва да бъде главно призвание, да се приема като наука, като изкуство, като едно хуманитарно направление. За тази цел, човек не може да виси на лаврите си или ако нещо му върши работа до известна степен да си стои и да чака година след година, а всъщност да може и трябва да научава все нови неща, които да повишат ефективността на предпазването и на лекуването. Най-пресният пример е за последната ми книга, която излезе – "Чудото на магнезия". Благодарение на интензивни проучвания от последните години смятам, че в много отношения подобренията се получават много по-бързо и по-трайно, отколкото при досегашните комплекси.
А можете ли да дадете някои най-общи съвети, относно здравето? Здравословният начин на живот, в днешно време, до голяма степен, е някакъв вид компромис. Защото и околната ни среда, и често нездравословната атмосфера вкъщи и/или на работното място, ни карат да си мислим понякога: има ли смисъл, ако тези вредности непрекъснато ни заобикалят, да се опитваме да ги компенсираме? Определено, трябва да го подчертая с две черти, трябва непрекъснато да го правим това компенсиране – затова, защото в организма има нещо като сумиране на вредностите. Ние можем да бъдем много заети и през определен период много по-малко да можем да отделяме ресурси за здравето си. Но определено имаме и други моменти, когато не се занимаваме с нещо жизнено важно и в този случай е съществено да не се поддаваме на инерцията, защото много често „покрай сухото гори и суровото”. Освен през периодите, когато сме наистина неотменимо заети, ние често продължаваме да поддържаме едно убийствено темпо и в периодите, когато не е така. А това са именно периодите, когато трябва да отделим повече време и внимание за себе си и за близките си хора, за нашето здраве. Така че, първото нещо е да си отвоюваме свободно време и пространство, през които, макар и от време на време, да имаме възможност да сме свободни и спокойни, за да обмислим, какво е важно за нас. Понякога е нужна и предварителна подготовка, например като пазаруване на полезни храни и добавки, четене на полезни книги, реализиране на отлаганото посещение при специалисти и др. Така, дори когато сме по-заети, ще можем и тогава да изпълняваме една по-минимална програма, но все пак винаги се препоръчва да има нещо, което да ни поддържа. Основното е, че трябва да имаме някакъв вид баланс в живота или най-малкото да се стремим към него. Както умората, така и мързелът не се отразяват добре върху здравето. Нещо повече, трябва да има баланс и между сетивата. Въпреки че ние сме свикнали много с телевизора, ако целият ни ден минава пред компютъра, бих препоръчал да слушаме новините, но без да ги гледаме. Екранът не ни отморява от другия екран. Трябва да вървим от най-общите принципи: едното е регулиране на дейността и почивката, т.е. баланс между обща дейност, сън, пасивна и активна почивка, със смяна на различни видове дейности. Второто е психорегулацията, в която мога да откроя две много важни неща – едното е общият светоглед. Ако за човек са най-важни здравето, разбирателството между хората и изобщо, общочовешките ценности, той много по-малко би се впрягал от т.нар. „простотии”, които се срещат понякога в отношението на съседи, познати, колеги или случайни хора, нещата които стават в политиката или някъде по света. Не става въпрос човек да е безучастен, а да не се „впряга” дотолкова, че, без да допринесе за решаването на тези проблеми, само да наврежда на здравето си. Той трябва да се съсредоточи главно върху нещата, които са в неговия обсег – той самият, неговите близки и директни сътрудници. Много добре е, ако може, да направи все някога и по-широк принос за обществото; обаче за нещата, които са непосредствено изпълними, той е полезно да живее в настоящето, да планира най-вече близкото бъдеще, това може да му спести много „кошове” с лошокачествен стрес. И второ – стресът, който натрупваме, е естествено да бъде разтоварен. Знаете, че в миналото хората – освен, че са живеели на по-поносимо стресово равнище – са имали занимания от рода на ритуални гимнастики, религиозни опрощения, народни песни, хорa и седенки. Това са били съвсем адекватни за времето си средства за разтоварване. Ако останем да разчитаме на телевизора и дискотеките за същите цели, опасявам се, че ефектът ще е по-скоро обратен. Особено ако имаме и финансови затруднения, трябва да разчитаме, главно на неща, които можем да правим самостоятелно – физически упражнения плюс достатъчно отмора, правилно дишане, самомасаж, контакт с природата – и да общуваме с малко на брой, но истински приятели, които да не ни губят времето, като ни натоварват с дребнавости. Добре е да можем да релаксираме в здравословния смисъл на думата, а не в уличния – чрез нещо, което изглежда, че осигурява разнообразие, но то още повече натоварва психиката и носи допълнителни вредности, като активно или пасивно пушене, гръмка и груба музика, която в момента тонизира, но в крайна сметка вреди не само на ушите, а изобщо на нервите и целия организъм! И следващият основен момент – за храненето и за нещата, които се приемат като добавки. Някои билки подобряват очистването на отровите, които сме приели от определени недоброкачествени храни и от околната среда, а други добавят определени съставки, които за нас са недостатъчни. Разбира се, нито една билка или добавка не може пълноценно да замести вниманието към правилния начин на хранене, а той включва и умереността по отношение на количеството, и вниманието към качеството на храната. Качеството има два основни аспекта – да гледаме да преобладават храни с висока биологична стойност – плодове и зеленчуци, ядки и семена, пълнозърнести храни, които могат да бъдат покълнали, сварени или задушени; да се избягват запръжките, многото сол и захар, както и да не се допускат на трапезата недоброкачествени продукти, каквито са например тези със започнало плесенясване. Трето – самият начин на хранене да бъде в спокойна обстановка, при добро сдъвкване на всяка хапка. След хранене да не бързаме да се хвърляме в стресови ситуации и усилена работа, за да дадем време на организма поне да стартира едно по-добро храносмилане. Така че въпросът е обширен, а аз тук очертах само някои основни моменти. Като общ принцип, умереността заслужено се смята за особено важна. За да я постигнем, се налага да балансираме много от задължителните, но не толкова полезни всекидневни дейности с достатъчно здравословни мероприятия. Как можем да отделяме по 8 часа на работа, по още 8 за развлечения, а не можем да отделим половин до един час дневно за здравето си – основата на всичко останало? Не можем ли да отделим, макар само веднъж седмично, също по някой и друг час за здравно ограмотяване? Човек постига в живота си това, за което отделя достатъчно време и внимание. Абсолютно същото се отнася и за здравето. Можем да чакаме да се разболеем и след това да ни се ще да ни „ремонтират” в болницата и после пак още 20 години всичко да си бъде както на младини… Не се получава. При отделни „непробиваеми” организми се получава, но вече такива са много малко. Ето, че излезе скоро най-прясната статистика за сърдечно-съдовите заболявания – в целия Европейски съюз ние гордо веем флага на първото място по заболеваемост на глава от населението. И е така, защото си мислим, че сърцето ще издържи, ако имаме натрупване на стрес и други вредни фактори; то се знае, че първите удари ще ги издържим, но какво ще стане след 7 месеца или след 7 години, няма ли дори и една седмица почивка? Естествено, ефектът му ще се натрупва. Но ако от време на време имаме по една спокойна седмица, то стресът ще се смъква и после ще му трябва отново време, за да стигне до критичните нива. Или пък за оправданията, свързани с небрежността в храненето – току някой се похвали, че неговият прадядо-столетник се е гощавал с много сланина. Но то тогава нито е имало толкова стрес и обездвижване, нито е имало химия по храните, нещата са били толкова различни, че въобще няма откъде и накъде да ги сравняваме. Да кажем как са се използвали тогава и лечебните растения: човек си ги е брал и ползвал нерядко и в прясно състояние. Но кой днес може да тръгне да обикаля по цял ден, освен билкарите, от едно място на друго? Сега има такива удобни форми, някои от тях са изключително добри, с по-силни екстракти, отколкото могат да предложат обикновените чайове. Така че, ние трябва да гледаме в момента какво можем да направим и да компенсираме в много други отношения неблагоприятните фактори, които така или иначе ни се стоварват от много посоки.
Можете ли да споделите някои любопитни случки от Вашата практика? Може би ще е интересно за читателите. Има много такива. Може би ще бъде интересно да споделя един случай за илюстрация на това, за което вече говорихме, т.е. за важността от един по-цялостен подход. При мен дойде един човек на отговорна работа и с дълготрайни храносмилателни проблеми. Разговорът ни продължи дълго. Тези проблеми обикновено са съчетани – много рядко се среща само гастрит, само колит, само болна жлъчка – най-често има едновременно лошо храносмилане, дисбактериоза, смяна на запек с разстройство, а често и спазми на жлъчния мехур. Те променят химичния състав на жлъчния сок, който се излива в дванадесетопръстника, дразни го, предизвиква гадене и промени във вкуса – значи проблеми и със стомаха, както и надолу към червата. Ето ги и гастритът, и колитът, а ако има вече и връщане на храната нагоре, се раздразва и хранопроводът. Човекът си пиеше сода бикарбонат, с която неутрализираше необходимата стомашна солна киселина, като по този начин още повече нарушаваше нормалните процеси на храносмилането си. И така при много хора, както и при този сравнително млад човек (малко над 30-годишен), се получава един затворен цикъл. Той е взимал сода, след това и по-силни антиацидни лекарства, които могат да са още по-опасни, по отношение възпрепятстването на правилното храносмилане. Беше се лекувал и с билки, като употребявал силно горчиви растения от рода на тинтявата и червения кантарион, по 3-4 супени лъжици за дневния чай, което водило до екстремно повръщане, световъртеж и други, отдавна описани (още в древноиндийската медицина) признаци на предозиране на тези растения. Обяснимо е, че след такива безуспешни опити човекът е бил обезкуражен. В следствие на лошото храносмилане имаше и кожни обриви, песъчинки в бъбреците, главоболие и мрачно настроение (което дава вид на депресия, но много често се причинява именно от лошото храносмилане). Лекарствата против главоболие вторично увреждали храносмилателната му система и се получавал един порочен цикъл, който е до болка познат на мнозина. Всъщност, първото нещо е, че по отношение на начина на хранене, освен честата употреба на бързи или пържени храни, които съвсем не са най-добрите, имаше и навика веднага след хранене да се занимава с напрегната работа (няма значение дали с физически работи или с интензивен умствен труд), което силно нарушава храносмилането. Беше пристрастен към някои видове твърде остри подправки и се плашеше, че без тях съвсем ще загуби апетит. Но човек няма нужда да се лишава от подправки, например вместо черен пипер може да се употребява малко от подобряващия храносмилането джинджифил например, а в по-големи количества при газове в червата може да се яде копър и т.н. Но всъщност, основното беше, че дългогодишните проблеми и погрешните лечебни стратегии се бяха отразили върху продукцията му на храносмилателни ензими. Той беше лекуван с лекарства за болки, спазми и киселини с променлив до лош резултат, но чрез добавка на качествени растителни ензими нещата се подобриха значително. Бяха му дадени, разбира се, и някои билкови средства с противовъзпалителен ефект и против спазми, в лесноусвоими течни форми (защото понякога има значение и формата, в някои случаи са по-подходящи твърди, а в други течни продукти). И другото нещо, във връзка със стреса – той трябваше да изпълнява нещо много елементарно – дихателно упражнение за успокояване на ума, по 3-4 минути сутрин и вечер, както и да прави един много лесен масаж, всяка сутрин. Много хора пият течности против запек, други се масажират на сухо, но ефектите са много малки, но при съчетаване те рязко се увеличават, както и в конкретния случай се получи. Първо се пият доста течности – чиста вода, билкови извлеци, минерали (в случая магнезият е много важен!). Посъветвах го да прави общи и точкови масажи именно сутрин, докато в корема му има само течности, но няма все още храна. Посъветвах го да отдели специално внимание на дишането, което е нещо като мост между физиката и психиката. Това доведе до много бързо нормализиране на храносмилането. Много са полезни, принципно, и психорегулиращите, източни и западни методи. Твърде малко са хората днес, за съжаление, които могат да се възползват от тези способи директно, защото когато стресът е прекалено набъбнал и когато човек няма здравословни навици още от детството си, тогава психотерапията може да се окаже много трудно начинание. Обикновено трябва да се попомогне с успокояващи растителни средства и добавки, плюс дишане, самомасаж, елементарен релакс, туризъм – неща, които по-обозримо зависят от човека да ги направи – и те вече да въздействат върху нервната система. Ако той не ги прави, а смята, че само чрез съзнанието си може да постигне чудеса – това в над 99% от случаите просто не се получава. Човек понякога не само месеци, а и години, просто върви от един психотерапевт на друг, или пък прескача от система на система и продължава да бъде зле. В такъв случай на мен ми е наистина много интересно, как този факт не се признава от самия потърпевш като сигнал, че просто при него я няма базата. Той би трябвало да знае, че има едни почти всемогъщи „диригенти” на ставащото в организма, наречени неврохормони. Те се регулират благодарение на правилно хранене и хармоничната клетъчна обмяна, на насищането с достатъчно кислород и течности и вследствие на отморяващ сън. Човек е важно да бъде търпелив, за да укрепне така, че да може по-резултатно да оползотворява и различните методи за психосаморегулация. Тогава ще може донякъде да успява и сам, а ако пожелае да работи индивидуално с психолог или да участва в психотерапевтична група, ще съумее да извлече далеч повече, отколкото когато е бил цялостно сринат. В конкретния случай, значителното подобрение настъпи след няколко седмици, но бяха необходими още около 4 месеца, за да се получи пълно стабилизиране. И сега, след повече от 2 години, същият този човек остава в пълна стабилност. За негов късмет, оплакванията му все още бяха предимно функционални, нямаше например напреднала язва, но имаше (достатъчно тежки) и възпаления, и спазми, ензимни дефицити – те рано или късно щяха да доведат до нещо още по-сериозно. Вече и главата не го болеше. Само в началото му препоръчах нещо и за тези болежки, но при следващата консултация вече го нямаше този симптом. Явно е бил вторично оплакване – следствие от храносмилателните нарушения. И ето как, при него беше напълно достатъчно да отделя по 30-40 минути на ден, за няколко месеца, за да се оправи, докато преди това години наред се е чудил, дали има изобщо някакъв изход за него. Но случаите са много и твърде различни, като все пак при повечето е необходимо да се разделим със своето нетърпение, за да се радваме на наистина забележителни резултати. Ясно е, че за малките деца техните родители трябва да имат тази дълготрайна ангажираност, но ако човек е пораснал, много важно е самият той да поеме тази отговорност. Много често майки, съпруги и други хора с огромно желание искат да помогнат на своите близки, но е много трудно, ако те самите не желаят това. Имам такъв магистрален принцип, (афористиката е едно от моите хобита), според който на първо място е природата, на второ е самият човек и на трето е лекарят. Не смятам, че ние, лекарите, трябва много да се главозамайваме, че толкова знаем и можем, защото резултатите, които виждаме, се дължат най-вече на удивителните понякога природни потенциали на организма. На второ място, има хора с учудващи резултати, които са искали над всичко друго да се възстановят; след като на много пъти са „отделяли зърното от плявата”, те са стигнали до най-важното за тях и съответно са успели. Но разбира се, за това кои приложения са най-подходящи за тях и в какви конкретни параметри, е най-добре те да отидат при някой специалист със знания и опит, така ще съкратят немалко от своите лутания.
Може ли да споделите как минава една ваша консултация? В самото начало има две неща, които са определящо важни – първото е колко време човек би отделил за собственото си здраве, защото от това зависи обемът на цялостната програма. Аз се старая тя да бъде комплексна, но все пак нейният обем може да бъде различен. При голяма заетост на човека правя програма, която е кратка, но обхваща няколко вида приложения – хранене, 1-2 дихателни техники, релакс, с добавка на няколко вида природни продукта. Това обхваща 20-30 минути на ден, но в тези случаи наблягаме на постоянството, защото дори този сравнително малък ангажимент към здравето ни дава много добри резултати с течение на времето. В други случаи, при които човек предяви готовност да спазва по-разширена програма, могат да се препоръчат не само повече природни продукти, но също така да се дадат допълнителни предложения, свързани с начина на хранене – като соколечение, или пък модерната напоследък диета с прием на натурални шейкове. Може да се даде и по-разширена програма за физически, дихателни и психорегулиращи методи, самомасажи, водни процедури, както и да се индивидуализират определени природни маршрути. Много хора не знаят, че нископланинският и високопланинският туризъм имат различно действие. Тух бих споменал само, че повечето широколистни дървета, като дъб, бреза и други имат леко успокояващо действие и снижават кръвното налягане, докато високопланинският туризъм и иглолистните дървета и храсти повече тонизират и повишават кръвното. Слънцето също може да бъде нож с две остриета – в някои случаи е изключително полезно, но трябва да знаем по кое време и в каква доза; много хора се влошават например от ходене без шапка в следобедните часове и т.н. Всяко едно природно приложение има своите особености, които е необходимо да се преценяват индивидуално. Написал съм редица книги и имам два сайта в интернет, които непрекъснато се разширяват. В този смисъл, нямам никакво намерение – ако пациентът ще спазва съвсем малка част от предписанията – да му доказвам колко знам и да му се прави някаква огромна програма. Тя трябва да съответства на обема, който самият човек е готов да изпълни и тогава нещата са точни и конкретни. Има и още един твърде важен момент: обикновено повечето хора идват за няколко, и то хронични заболявания, при което се налага месеци лечение с природни продукти и общи указания. Следователно, дори и при най-благоприятното развитие, понякога подобрението е частично и тогава е важно програмата да се доуточни, самият организъм дава тази обратна връзка. В много случаи бавното или дори сравнително бързото подобряване все още не е трайно, а организмът – и като имунна система, и като обмяна, и на психологично равнище – трябва да изгради една повишена устойчивост. Последното рядко става за месец, месец и половина. Дори някои приложения да се намалят, други е необходимо да се продължат или да се заменят. Има много вредности, особено за хората в големия град, така че те трябва да съблюдават и по-нататък, макар и един по-малък обем от мерки, за да могат да бъдат защитени от евентуален следващ срив, предизвикан от същите тези тези вредности – негативни стресове, отрови, лъчения, непълноценно хранене, обездвижване и т.н.. Ако не са се стабилизирали, този срив може да ги завари неподготвени и отново да трябва вместо едно леко поддържане да се прави пак подробна програма за първично възстановяване. Следователно, много е важно, почти във всички случаи да се направи поне още една консултация – за уточняване на препоръките.
Има и други моменти и те са свързани например с употребата на прекалено много на брой билки и хранителни добавки. И билките, и хранителните добавки могат успешно да се съчетават, но колкото са повече, толкова смесването или редуването им по най-добрия начин става по-трудно. Следователно, ако човек желае самостоятелно да прилага определени добавки, е добре да се ориентира към 2-3 продукта, а ако са повече (и ако самото предписание позволява), поне да ги приема по различно време. От практиката мога да кажа, че много рядко са необходими над 5-6 продукта, като някои от тях след време се често се заменят с подобни, докато други могат да се пият по-продължително. След това, не всичко може да се набави чрез хранителните добавки. Може други ефекти да бъдат постигнати чрез правилно организирано меню, други чрез определени указания за общия начин на живот – движение, дишане, сън и т.н. Това е възможно най-близко до оптималното съчетаване на указанията – всяко едно от тях си има основна роля и те взаимно се допълват, за да се изгради така желаният „пъзел на здравето”!.Много е полезно човек да се самообразова, но той трябва да има база за преценка на получаваната от различни източници информация. Много хора четат, особено в интернет, някои от тях по много часове на ден, много месеци, но резултатът обикновено е едно голямо объркване, защото информацията там не е структурирана. Има и нещо още по-важно – много хора само четат, но нямат достатъчно опит и затова не могат да отсеят реалистичните претенции от нереалистичните. Това става с по-системни знания в областта на фармакологията, фитотерапията и диетологията, биологията химията, физиологията, патологията – какво представляват болестите, и до каква степен е реалистично човек да се повлияе от тези механизми. Всичко това трябва да се знае, а такъв систематизиран курс в интернет или с популярните книжки, за съжаление, няма. За основните неща е добре човек да се самообразова, без да се опитва да надмине специалистите или пък ако е достатъчно млад, самият той може да реши да се превърне в специалист. И вече самата практика, освен базовите познания, с течение на времето създава критериите за по-вярна преценка на нещата в съответните области. Иначе предоверяването, било на собствените нахвърляни знания, било на определени твърдения на фирми или на лечители, може да бъде извор на разнообразни проблеми. Има и още един момент и той е свързан с диагностиката. Докато в терапията по-често се прилагат по-силни лекарства и препарати, отколкото би трябвало, и все още недостатъчно се използват природни продукти за профилактика или в раннен стадий на заболяването, то при диагностиката нещата са съвсем-различни. Много често хората смятат, че по някои повърхностни признаци могат сами да се ориентират или пък, че пълна диагностика може да се получи чрез ириса, или да речем, чрез китайските точки. Да, тези методи дават някои насоки за общо направление, за индивидуалността на болния, биха могли да имат известно значение за някой интегрален лекар, но за точната медицинска диагноза, според мене, те не са достатъчни. Тогава са необходими изследвания в диагностични центрове – особено при сериозни, напреднали и съчетани заболявания.
На пазара, в медиите, в разговорите между хората, има объркващо много продукти. Как да разберат хората на кои от тях да се доверят? Ако се касае за по-леки случаи и човек е решил самостоятелно да закупи някакви природни продукти, важно е да направи предварително проучване. Има различни варианти, но този, който може да се счита за по-сигурен, е да открие стабилни координати на съответната фирма или специалист или консултанти, които да му дадат подробно обяснение за продукта. Ако те просто имат приходяща реклама в жълт вестник или в интернет, но не може да се открие къде са и какви са, трябва да сме особено предпазливи. Също така, въпреки че дълбоко уважавам Петър Димков и някои други изключения (много рядко се случват такива лечители без медицинско образование, които в течение на много години са се самообразовали, като в някои отношения имат и допълнителен принос), в повечето случаи е полезно да бъдем внимателни относно претенциите на немедицинските лица. Все още се случва да се рекламират определени билкови продукти, които дори нямат отбелязан състав. „Ето ще пиете това и то ще ви помогне”. Това е абсолютно погрешно. Човек трябва да знае поне в основни линии какви билки и добавки приема. Важно е да знае и срока им на годност. Например, понякога се пият приготвени с литри отвари със седмици, а те нямат такава трайност, дори държани в хладилника. Да приемем, че продуктът „звучи” добре и има някаква положителна стойност; но все пак човек може да има алергия към някоя от съставките и ако не знае това, приемането й може да бъде опасно. Следващият момент, който е много важен в днешно време и който засяга даже и част от претендиращите за стил и ниво фирми-производителки, е моментът за достоверните или недостоверни претенции. Въпреки че билковите продукти имат разнообразно действие върху организма, те имат едно-две основни действия и още няколко допълнителни. Много от тях имат и общоукрепващ ефект, но това все още не означава, че те лекуват, едва ли не 100% гарантирано, всички болести. Претенциите, че определен билков продукт или добавка помагат за имунната система или намаляват болките в ставите, или че активизират обмяната, успокояват донякъде нервите или подобряват храносмилането, могат да прозвучат правдоподобно. Но ако се изброят над 20 претенции, и то за най-тежки заболявания; и ако при това се говори, че определеният препарат „лекува”, това следва да се подложи на съмнение. По принцип в етикета на една хранителна добавка е забранено такива претенции да бъдат включвани. В определени статии, при консултации, някои от ефектите, които са реални, придружени с клинични проучвания, могат да бъдат оповестени. Но ако хвалбите са прекалено раздути, това може да служи като магнит, че е намерено нещо, което да е панацея, само че това проработва единствено при прекалено лековерните и неосведомените. Би било добре да потърсим допълнително по-конкретна информация не само от претендиращите, а и от независими специалисти и литературни източници.
Това ли са най-често срещаните грешки при самолечението с фитопродукти, а именно предоверяването и липсата на определени знания? Какво трябва да знаят хората, които приемат хранителни добавки или тези, които са се доверили на фитотерапията? Трябва ли да знаят нещо специално или да се обръщат винаги към фитотерапевт? Хората си мислят, че щом е хранителна добавка, то определено е безвредно и може да се взема в неограничени количества и неограничено време? Вярно ли е това? Много е важно в самото начало да се определи, дали човек има нужда от една дългосрочна комплексна програма за лечение на сериозни, съчетани заболявания или за максимално повишаване работоспособността на спортисти, които искат да бъдат рекордьори. Тогава нещата са наистина сложни. Или пък нещата са далеч по-елементарни, човек като цяло се чувства добре и иска да вземе нещо временно за подобряване и предпазване. Ако човек вземе ехинацея с витамин С и с други средства, без да е болен, просто за повишаване на имунитета, или пък има минимални признаци на неразположение, за това не е нужно винаги да се ходи на лекар или на фитотерапевт. Обаче, ако заболяването е сериозно, ако заболяванията са много на брой и предписанията за едно може да не са съвсем подходящи за друго оплакване, или ако става въпрос както е при спортистите за максимални резултати, тогава посещението при специалист е повече от препоръчително! Особено ако приема много на брой продукти, малко е вероятно лаикът да има тази компетентност, че да постигне най-добрия възможен резултат. И все пак, много често в подобни случаи хората самостоятелно сменят продукти, аптеки и фирми, дават четирицифрени суми, а спестяват няколко десетки лева за две консултации с дългосрочен ефект, които биха ги насочили по-правилно.
В този смисъл, какви са границите на фитотерапията? Може ли за всичко да се прилага фитотерапия и с какво тя е по-добра от конвенционалната медицина? Има ли проблеми, при които фитотерапията е безсилна? Всичко зависи от критериите. От времето на Хипократ има един принцип, който нееднократно припомням на колегите лекари и другите лечители – а той е: преди всичко да не вреди! Именно в този смисъл, растителните средства са много пъти по-безвредни. Доста от билките имат, разбира се и своите характерни особености, включотелно и вреди. Това искам да го подчертая, защото всичко зависи от дозата. Друг много известен афоризъм е: „Дозата прави от лекарството отрова и от отровата лекарство”, както е казал Парацелз. Но все пак, за масова употреба се имат предвид несилнодействащите билки, подправки или вече точно дозираните от фармакологията по-силнодействащи растителни съставки (по-токсичните билки се използват след голямо разреждане и в хомеопатията). Ако всички тези продукти се прилагат според указанията, рисковете са съвсем минимални, което не може да се каже за лекарства като антибиотици, кортикостероиди, цитостатици и т.н. Това е едно. Второ, фитотерапията, особено ако се разглежда в разширения смисъл, където включва и определени растителни храни, подправки, добавки – има много силното преимущество да набавя липсващи съставки, които в днешно време, за съжаление, се умножават. Стресът и замърсяването на околната среда предявяват по-големи изисквания към обмяната на веществата, към присъствието на определени витамини, минерали, аминокиселини, ензими и прочее. Те са необходими във все по-големи количества на организма. А нашата храна не ги предлага достатъчно. Тя е богата на силно обработени съставки. Дори плодовете и зеленчуците заради престояването са вече със значително намалено количество на ензимите, витамините и някои други съставки. Самата технология на отглеждането предполага едностранчиво наторяване, предимно с азот и фосфор, което води до дисбаланс и намаляване на микроелементи и антиоксиданти, дори в иначе полезни храни. И оттам, при преобладаващата част от хората, особено живеещите в големите градове, е налице дисбаланс. Този дисбаланс, подчертавам, не може да се лекува чрез болшинството от фармацевтичните медикаменти, те понякога дори го задълбочават. Организмът се стреми да елиминира тези съставки, защото ги възприема като чужди субстанции, а това води до загуба на важни нутриенти. Друго нещо, което е много важно е, че растителната медицина има много възможности за гъвкавост и взаимозаменяемост – с различни механизми се действа при едно и също страдание. Например, да вземем ставните болки и възпаленията, които са много чести у нас. Растителната медицина може да окаже значително влияние и определено не само за успокояване на болката, въпреки, че има и растения, които действат в тази посока. Но и за набавяне на основни структурни единици за изграждане на кости, стави, сухожилия – такъв е глюкозаминът, каквито са и определени витамини, минерали, аминокиселини. Става въпрос и за противовъзпалително действие, което с растителните продукти се получава много меко, за разлика дори от аспирина. Той се смята за много елементарно лекарство, но много често дава усложнения, понякога дори и кръвоизливи в храносмилателната система. Билки като върбова кора, блатен тъжник, джинджифил, тамян, действат силно противовъзпалително, без да дават усложнения, или много рядко може да има индивидуална алергия към някоя от тях, но далеч по-рядко отколкото към по-агресивните медикаменти. Така че, може да се каже, че лечението с растителни средства е по-цялостно и щадящо организма. Всяко нещо на този свят има своите предимства и недостатъци, разбира се това важи и за растителната медицина. Един лек минус е, че в повечето случаи се изисква постоянство – има случаи, в които за няколко седмици има значително подобрение, в други обаче, това подобрение може да бъде само частично, и да се наложи да се постоянства с месеци. Предвид подчертаната безвредност, това не е сериозен проблем. Просто, човек трябва да го има предвид като особеност на този метод. Разбира се, съществуват ограничения и във връзка със спешната медицина и поддържащото хормонално лечение. Не е възможно човек да се лекува само с билки и хранителни добавки, например при някои остри коремни заболявания, тежки травми, и прочие, които искат хирургична или спешна медикаментозна намеса. Там обаче билковите продукти имат много важна роля при възстановителните процеси, защото хирургът зашива, в спешното отделение реанимират, но след това човек е с трайно намалена работоспособност, със значително увредено общо състояние и отслабена имунна система. За съжаление, най-често след изписване не се дават указания нито за правилно хранене, нито за природни продукти, които могат да ускорят цялостното възстановяване, а би било много добре, много е важно това да се направи. Често хората си тръгват от здравното заведение с нарушения в храносмилането, силно стресирани, с безсъние. При безсънието, например, е особено важно да се започне с природни продукти, защото може да се привикне към наркотични вещества или алкохол. Силните медикаменти трябва да бъдат оставени за краен случай. Има и други случаи, в които се налага да има поддържащо заместително хормонално лечение, например след операция на щитовидната жлеза. Ако от нея не е оставено нищо или почти нищо, не може да се предполага, че растителните средства ще могат да заместят тези хормони. Но както и при диабета, е възможно да се постигне частично подобрение. Там е рисковано да се правят опити без съответен лабораторен контрол. Дори когато природните средства не могат да постигнат намаляване приема на инсулин или на другите противодиабетични лекарства, те са много важни за нещо, което те не могат да направят. Това е да се намали рискът от многобройните усложнения – на сърдечно-съдовата система, на бъбреците, на очите, както честите инфекции, импотентността при мъжете и т.н.
Какво е всъщност фитотерапията? „Фитотерапия” – буквално означава „лечение с растения”. Съществува още от Древността (както на изток, така и на запад). Тя е включвала много широк спектър от вътрешни и външни въздействия чрез растения. Това са и растителните храни и това, което ние разбираме в по-тесен смисъл като билки или подправки, етерични масла от растителен произход, една част от хомеопатичните продукти, цветните капки на д-р Бах, някои от пчелните и козметичните продукти. Естествено, с течение на времето някои от тези дисциплини са се обособили като по-независими, но ако човек владее добре основите на растителната медицина, във всички тези сфери ще може да функционира пълноценно. Затова е толкова важно да се владеят основите на фитотерапията, които включват ботаника, разпространение, химичен състав, начин на приготвяне на лечебните продукти от различните растения, тяхното съчетаване и разбира се – определени познания за самите заболявания, както и за типовете хора. Интересно е, че в Древността – и в Индия, и в древна Гърция, и в Китай – освен определянето на заболяванията, по правило са определяли и съответния тип индивидуалност – физическа и психологическа. Това също е играело съществена роля при предписанията. Тенденцията се запазва и до днес на изток, а все повече и на запад специалистите по природна медицина се съобразяват с този по-цялостен подход. Има най-различни типологични класификации – аюрведични, китайски, хомеопатични. Има и една нова генотипна система, която включва различни признаци на наследствените предразположения. С всичко това искам да кажа, че има много в дълбочина и широчина, по отношение на растителната медицина и свързаните с нея направления, което още не е достатъчно използвано. Ако се разгърне, то самата ефективност на изброените методи ще бъде много по-висока, особено за тези, които съчетават взаимно допълващи се подходи.
Това ли е така нареченият холистичен метод в медицината? Холистичен, интегрален, комплексен – на много места тези термини се използват като синоними. Има известна разлика, но за по-общата публика може да се използва понятието „цялостен подход”. Разбира се, той, в неговата още по-голяма цялост, включва и други природни методи, свързани не само с диетология, билки и добавки, а също така с физически упражнения, процедури, с използването на природните фактори (слънце, въздух, вода), както и с психорегулиращи методи. Това в действителност е най-добрата профилактика! При лечението това може да бъде основата, която в някои случаи да е напълно достатъчна. В други случаи могат да се наложат и други средства, които са модерни и силни, но са с твърде неприятни странични ефекти. Според мен, само в краен случай би следвало да се прибягва до мощни медикаменти и оперативни вмешателства. Но дори и тогава, след успешна по-активна интервенция, човек не би се чувствал добре, ако не получи цялостно стабилизиране на организма, посредством природни средства и методи.
Нещо позитивно като за финал? Позитивното е следното: човешкият организъм, тялото и психиката, имат неподозирани възможности и неоползотворени резерви. Самият факт, че в много случаи, когато човек срещне добър лекар, който да му направи позитивно впечатление, или близък човек да го подкрепи, го кара автоматично да се чувства по-добре. Знаем също, че някои хора, като отидат на почивка или санаториум сред природата, се чувстват още след броени дни много пъти по-добре. (Разбира се, тяхна честа грешка е, че не продължават, макар и по-непълноценно, да изпълняват някои полезни мероприятия извън тези ограничени периоди в годината). При интелигентни усилия за по-продължителен период от време, резултатите естествено ще са много по-категорични! Аз съм принципно убеден, а и практиката ми в продължение на близо 30 години го доказва, че при пациенти, които наистина имат такова отношение, страдания, които са били обявени за неповлияеми, се лекуват или поне много силно се подобряват. Докато пък другите хора, които са без сериозни заболявания, често се нуждаят от повишаване на умствената си и физическа работоспособност – и те също постигат отчетливо по-добри резултати, в дългосрочен план. Природната медицина наистина проработва!