ИНТЕРВЮ, ПУБЛИКУВАНО ВЪВ В. "ДОКТОР"
1. Д-р Пашкулев, в своята интернет страница Вие заявявате следното: медицината не се състои само от наука, бюрокрация и бизнес! Каква трябва да бъде медицината според Вас? Вие призовавате да работим за медицина, в центъра на която да е Човекът. Какво конкретно имате предвид? Имам предвид лично и социално поведение, което ще доведе до максимално здравно благополучие на възможно повече хора. Звучи идеалистично; и все пак именно това е, към което следва да се приближим, с все по-активното влияние на пробуждащото се групово съзнание! Иначе е явно накъде в момента вървим, като пилеем труда и средствата си за посредствени резултати относно най-важното...
2. Може ли природата да помогне при всички заболявания? Все пак има такива, които предполагат медикаментозно или оперативно лечение?! Може да ви прозвучи странно, но Природата според мен е навсякъде, даже и в синтетичня медикамент, уредът за облъчване и скалпела на хирурга. Това са обаче драстично променени от нас природни дадености, които са оправдани само при особена наложителност; да не забравяме зачестяващите им тежки странични ефекти. По-близо до Природата естествено са методите за въздействие чрез храни, билки, масла, минерали и други природни продукти, както и движението, масажите, използването на природните фактори (слънце, въздух, вода) и разбира се - психотерапевтичните методи.
3. По какъв начин лекувате Вие? Как съчетавате официалната с природната медицина? Все още неконвенционалните методи за диагностика са недостатъчни в редица случаи и съответно препоръчвам изследвания. После преценката за това, доколко е възможно лекуване само с природни средства, е индивидуална. Когато това не е постижимо за момента, се върви по линията на постепенното намаляване на фармацевтичните медикаменти или до фиксиране на постоянни, поддържащи дози. Ако оперативното лечение се налага да е относително скоро, се съставя съответна подготвителна и възстановителна програма; ако то може да се отлага с месеци, провеждаме активно комплексно природолечение - и в някои случаи по-късно самите специалисти отменят интервенцията!
4. Имате издадени книги за хранителните и лечебни сили главно на нашите си, български растения. Тях ли трябва да предпочитаме пред екзотичните? Кажете малко повече за лечебната сила на индришето например. Почти не съм попадала на информация за това растение като лековито… В практиката ми към 90% са българските и 10% - вносните растения. Т.е. последните не бива да се избягват напълно, но да се включват предимно там, където не намираме достатъчно добри аналози на конкретното им действие сред местните храни и билки. Индришето и здравецът са сродни растения, които би следвало да присъстват във всеки двор и (като саксии) - във всяко жилище. Те насищат въздуха с летливи субстанции – фитонциди, които са с доказано противомикробно действие. Те също така регулират нервния тонус, кръвообращението и хормоналната дейност. Вътрешно също се прилагат, по 2-3 листенца - и са също така много вкусни като подправки, например за прибавяне към здравословни шейкове от плодове и ядки.
5. Какво е съотношението между древните и новите идеи в природолечението и по-конкретно, във фитотерапията? Ние продължаваме да сме задължени на древните лекари и лечители за скъпоценната информация, наследена от вековете. Специално към общите принципи не сме успели да прибавим почти нищо принципно ново. Много мащабно е обаче развитието през последните десетилетия по отношение на популяризирането и научното обосноваване на все по-голям брой билкови средства и изолирани от тях физиологично активни субстанции. Ние сега можем много по-точно да определим кое растение или какъв метод да приложим и съобразно с по-доброто си ориентиране в заболяванията. Ако в миналото например знахарят не е знаел защо едно биле е помагало при едни главоболия и съвсем не – при други, то сега при нервни спазми ще дадем маточина, при мигрена – моминска вратига, при високо кръвно налягане – зимзелен, при главоболие поради запек – средство за перисталтиката и т.н. Народната медицина е само базата, върху която е израстнала далеч по-ефективната съвременна природосъобразна медицина.
6. В момента е актуален въпросът за хранителните добавки. Наистина ли се подвежда потребителят чрез твърденията на производителите и търговците за полезните им за здравето качества? Много е важно да се прави разлика между конкретни терапевтични и общи здравни претенции. Макар че още Хипократ е казал „храната да ви бъде лекарство”, законът забранява да се прокламира излекуване чрез добавки на едно или друго заболяване. Това по принцип цели да ограничи прекалените, недостоверни реклами на някои фирми, които лансират много по-големи ползи на своите добавки от реалните. Вярно е, че лечението следва да е комплексно и че добавките не могат да заместят правилното хранене и начин на живот, както и другите форми на профилактика и лечение. Но не е реалистично също така да се ореже до крайност осведомяването за обикновените здравни свойства, които отдавна е установено, че храните, билките, минералите и витамините притежават – например подобряване на храносмилането или на съня, подпомагане на имунитета или на хормоналното равновесие, стимулиране на пречистването и т.н.
7. Какво е Вашето отношение към хомеопатията? Не смятате ли, че тук действа най-вече плацебо-ефектът, а не самото „лекарство”? Плацебото е един интересен феномен, към който преобладават крайните отношения – или да се избягва, или да се разчита основно на него. Това са неприемливи крайности. Съществуват много видове хомеопатия, като при тази с ниски разреждания (и близките до нея методи на д-р Бах и Шуслер) в продуктите има материален носител и е по-лесно да обясним наблюдаваните в практиката резултати. При по-високите разреждания има други теории – енергийни и информационни - но там също реално наблюдаваното въздействие е основният критерий, включително при малки деца и животни, при които не би следвало да има плацебо. А от друга страна, вярно е и това, че (не само при хомеопатията, но и при всички форми на лечение) убедеността на пациента в подобрението е много важна за повишаване и стабилизиране на ефектите.
8. Много се говори и пише вече за цялостен подход към заболяването, към Човека. Как се осъществява това? От една страна, това означава разглеждане на целия психофизически организъм и връзките му със средата (което прави сега разпространения специализиран подход необходим, но недостатъчен за новия, т.нар. холистичен подход). От друга страна, това предполага комплексно използване на разнообразни методи и средства, които се допълват взаимно и така крайният резултат е осезаемо по-висок, а и далеч по-траен.
9. Смятате ли, че е крайно време официалната и алтернативната медицина да тръгнат в една посока? Това ли е, което основно се опитвате да ни кажете чрез многобройните си книги, статии в интернет и участия в медиите? Несъмнено! На медицината й предстои още дълго усъвършенстване, но и това, което е вече известно, може да преобрази профилактиката и терапията, ако се прилага по-широко и по-компетентно. Нека да се отърсим от инерцията, нека да включим в практиката си всичко, което е установено като полезно за здравето! А иначе дори и крупното финансиране на системата няма да ни помогне особено, защото в основата на всяко правилно решение стоят мъдростта и добронамереното сътрудничество, а не личният егоизъм и корпоративните, тясно финансови интереси. Всеки трябва да прави много повече за своето здраве и това на своите близки; а и обществото следва да приеме като основен критерий здравните последствия за хората от едно или друго решение.