ИНТЕГРАЛНИ ПРИРОДНИ КОМПЛЕКСИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА СПОРТНАТА РЕЗУЛТАТНОСТ В ХАРМОНИЯ С ДЪЛГОСРОЧНОТО ЗДРАВЕ
Резюме. При здравните препоръки към спортистите все още се подценяват важни указания за правилния начин на живот и не се вземат предвид важни индивидуални физиологични и психологични различия. Авторът дава конкретни примери във връзка с общия режим, храненето, билковите и етеричномаслени продукти; с няколко типологични разработки и новите данни за съединителнотъканната малостойност. Той препоръчва цялостна стратегия за подобряване на спортните постижения, паралелно със здравното усъвършенстване, започвайки от подбора и началното обучаване на кандидатите и стигайки до индивидите с върхови постижения.
Безспорен факт са многогодишните проучвания и практически осъществени насоки за съгласуване на високата спортна форма с пълноценното възстановяване и предпазването от трайни здравни неблагополучия [15,16,24,26,31]. Въпреки това, постигнатото в тези направления не би следвало да ни удовлетворява – дори и само защото се касае за въпрос с първостепенна важност. Защото надарените спортисти носят не само потенциал за бизнес успехи и за по-висок имидж на отборите и страната, а представляват сами по себе си ценни градивни единици на обществото. Не е все едно, дали те ще имат няколко върхови постижения, последвани от изтощение и отпадане; или ще задържат постигнатата форма максимално възможен брой години, по време на което, а и дълго след това ще допринасят и чрез други свои дейности, давайки пример за устойчиво здраве и творческо дълголетие!
Както става ясно на все повече специалисти или даже неспециалисти, за по-нататъшния напредък в споменатите отношения не е достатъчно да се провеждат все по-точно вече традиционните указания. Необходимо е да се включват и други методи „по хоризонталата” от арсенала на традиционната и нетрадиционната медицина, психологията, педагогиката и други важни дисциплини. Това е, което наричам комплексност. Освен това, необходимо е самият човек – спортистът, да бъде разглеждан като цялостно физикобиологично и психосоциално същество, т.е. да подхождаме към него холистично. Синтезирането на тези две съществени гледни точки може да се нарече интегрален подход [10,20].
Първо за комплексността. Индивидуалният начин на живот на спортиста представлява самата основа, върху която се надграждат всички усилия и методи за усъвършенстване и възстановяване [5,6,12,26,30,31]. Тук предлагам следната несложна класификация на „съставките” на начина на живот:
1. Регулиране на дейностите и почивката. Макар смяната на различните физически активности и общо на физическото натоварване с умствено да е отдавна известен принцип, той не винаги се прилага оптимално. Важно е да се включи и разбирането за важността от смяна на обективно насоченатата със субектноориентираната активност, т.е. на преобладаващите функции на лявото мозъчно полукълбо с такива, ангажиращи повече дясното. А това на практика означава включване на повече игрови елементи към „сухите” тренировки и добавяне на елементи от изкуството или от подходящи психорегулиращи техники към интелектуалното обучение [13,20]. Друг незаменимо важен фактор от тази група е пълноценният сън. Емпирично отдавна се знае, а сега е убедително доказано и от неврофизиолозите, че сънят между 22 и 1 ч. е най-ценен, - поради ключовата роля на неврохормоните – допамин, серотонин, норадреналин и др., които възстановяват депата си най-вече по това време.
2. Хранене. Но дори сънят да е започнал навреме, той няма да бъде пълноценен, ако последните 60-90 мин. преди лягането организмът е бил натоварен чрез преяждане. Обилната закуска от концентрати също не е най-доброто, макар че е важно да се поемат определено количество въглехидрати (най-полезни са плодовете), незаменими аминокиселини, витамини, минерали и, разбира се, течности (обезводняването през нощта варира от 1/2 до 1 литър). Днешната диетология потвърждава древните разбирания на индийската аюрведа, че най-голямото количество храна следва да се приема около обяда или рано следобед [14,28]. (Сега се знае, че ензимната храносмилателна активност тогава е най-висока.) Важен принцип е употребата на максимално разнообразие от сурови и щадящо обработени зеленчуци (българските имат забележително богат състав [17]), към които все по-често се препоръчват като изграждащи и енергийни фактори цялостните натурални добавки от рода на кълнове, цветен прашец, пчелно млечице, водорасли и бирена мая. В действителност, аз бих препоръчал специалните спортни храни да се приемат в дози, доста по-малки от обичайно препоръчаните – това е възможно именно чрез горните и други подходящи продукти.
3. Природни физикални фактори [5,6,7,12,22,25,31]. При сегашните условия чистата вода би следвало да се ползва най-свободно за постигането на цели като вътрешно хидратиране, външна чистота, релаксиращи процедури и закаляване. Въздухът, особено ако включва особено важни дихателни техники, е добре да се поема най-интензивно в часовете, когато атмосферата е естествено най-чиста, дори и в градовете – това е ранната сутрин. От друга страна, високопланинските и морски лагери предлагат не само повече кислород, но и повече леки йони – „витамини на въздуха”. Слънчевите лъчи следва да се дозират внимателно, поради напредващото разрушаване на озонния атмосферен слой. Много полезно е слънцето сутринта, също тогава е най-силно и укрепващото въздействие на ходенето с боси крака, както и на балансираната гимнастика с включване и на масажи или самомасаж.
4. Психорегулация [5,6,12]. Равновесието в емоционално-волевата сфера, така полезно и за здравето, и за стабилната резултатност в спорта, зависи от много и разнообразни душевни и умствени фактори. Дори и един от тях да не е налице, няма да можем да се похвалим с максимално и едновременно хармонизирано отключване на енергийния ни резерв. Най-напред, следва да сме стъпили на общата здравословна база, изградена чрез съблюдаването на изискванията в предните точки, от 1 до 3. Второ, важен е оптимистичният и заедно с това реалистичен светоглед, който би следвало да е основен приоритет и на родители, и на треньори още от ранните детски години. Трето, самият човек следва да е обучен на елементарни, но действени методи за психосаморегулиране, такива като автогенен тренинг, начални източни практики или елементарни похвати от нервнолингвистичното програмиране [5,6,7,12,16,20]. Четвъртото важно условие е социалният фактор, за който ще стане дума по-долу.
Специалните методи – както индивидуални, така и общностни – формално не са задължителни допълнения към индивидуалния правилен живот, но стават все по-необходими за постигането на високи резултати и за физическото и психично устояване на екстремните натоварвания в съвременния спорт. При тях комплексният подход се изразява с включване на взаимно допълващи се методи, част от които доскоро бяха отделяни в „съмнителната група” на т.нар. „алтернативна медицина”. Но осъзнаването, че здравето и добрата форма не бива да бъдат разпъвани на кръст между две взаемно изключващи се алтернативи, бързо набира скорост и сред специалистите. Необходимо е да се прилагат разнообразни, прагматично резултатни методи, независимо откъде са призлезли те [1,6,7,10,12, 20,23,30,31].
В този смисъл може да се спомене за практически безвредните (и непредставляващи допинг) билкови стимулатори: жен-шен, елеутерокок, магарешки трън, бабини зъби, розмарин, жълт кантарион, коприва и мн.др. (Съчетани например в лесно резорбиращия се течен екстракт „Пресотонин”.) Опитът ми е в полза на препоръката те да се пият главно през първата половина на деня, което съответства по-добре на физиологичния 24-часов ритъм на активността, отколкото равномерният прием на 3 пъти [10,11]. Съчетаването им с вече утвърдени антиоксиданти от рода на гинко билоба, проантоцианоиди (от бор, боровинка, арония или гроздово семе), коензим Q-10 и мултивитамини с минерали, както и с растителни ензими с широкоспектърно действие (бромелаин, папаин), значително повишава резултантния ефект [1,11,24,29].
Други важни елементи за привеждане на тялото и ума в оптимална готовност са източните и западни методи за мануална терапия и масаж, вкл. рефлекторен, балнеологичните процедури и използването (главно за разтривки и инхалаторно) на подходящи етерични масла. Ароматотерапията е незаслужено подценявано изкуство, което във водещи институти по света се изучава с години [10,11,18,28]. У нас тя също вече навлиза, но следва да се популяризира възможно най-бързо. Основания за това ми дава над 10-годишния ми опит с етеричномасления масажен мехлем „Ревулзофит”, показал висока ефективност в съчетание с вътрешни фитосредства – както за облекчаване на оплаквания от опорнодвигателния апарат, така и за повишаване на спортната издръжливост, по-специално при футболисти [11].
На трети план, но не и по значение, стои важността на околната обстановка. Тя се състои от два аспекта – екологосъобразеност на постоянното място на живот и труд и на местата, където се ползва отпускът; и преобладаващият социален климат, най-съществен при колективните спортове. Груповата синергия се постига трудно, но веднъж изградена, тя може да послужи даже като по-надежден пристан за трениращия, отколкото често неразбиращата го семейна среда. За по-пълноценно сближаване и вработване, считам за много полезни определени практики от арттерапията и психодрамата, като ролевата идентификация и и самоидентификация, въздействието на цветовете и музиката се считат за ключови стабилизиращи и изграждащи фактори в съвременната приложна психология [9,16, 20, 26].
Относно холистичността, „вертикалната ос” на интегралния подход, най-напред е важно да се отчита соматичният тип. Една от най-прегледните е морфофункционалната схема на Кречмер [8,10]. За изкушените от физиологията и биохимията ще са интересни и профилите според преобладаващата ендокринна активност и съотношението между телесните химични съставки [14,27,29]. Не само теоретичен интерес би представлявало съпоставянето на тези системи с хилядолетната система на аюрведичните типове [10,28]. При последните са разработени подробно чисто практическите съобразявания с със съответния конституционелен тип: качества като бързина, издръжливост, гъвкавост; болестни предразположения; превантивни и терапевтични акценти в области като диета, фитотерапия, етерични масла, бани, физически, дихателни и умствени техники и др. Подобен разгърнат подход в по-ново време се опитват да осъществят някои западни и японски автори и по отношение на връзката между кръвните групи и състоянието на организма [2,10]. Изследванията ми в тази посока не са много напреднали, но и от досегашните резултати мога да свидетелствувам за перспективността и на този подход в някои основни насоки, макар че подробностите в препоръките на много места си остават с недоказана стойност. Още по-дискутабилни в научния свят, но интересни като възможни перспективи са част от модерните схеми за еволюцията на съзнанието и за „холографската вселена” [19,20]. Пак главно в сферата на психологията, задълбочената система на енеаграмите дава на специалиста едно „по-обемно” разбиране за различията в мотивациите и поведението на индивидуалностите [9].
По-приземено настроените спортни лекари и педагози могат да обърнат внимание на някои важни структурни предразположения, например срещащата се в над 5% у нас съединителнотъканна малостойност [4]. Тревожно е масовото пренебрежение към този синдром, тъй като притежаващите го често са по-бързи и гъвкави от останалите, но въдворяването им в режим на спортно свръхнатоварване може да доведе до сериозни нарушения не само на опортодвигателните структури, но и на кръвоносните съдове и вегетативните нерви, а в екстремни случаи – дори да предизвика остър сърдечен инцидент (поради нерядко срещащия се в случая митрален пролапс). Във връзка с това си заслужава да се отбележи и сериозният спад в пропедевтичната екзактност на медицинските специалисти, които разчитат все повече на лабораторните и апаратни изследвания и нерядко забравят да обърнат внимание на доловимите със собствените им сетива признаци, така добре описани от класическите древни и съвременни автори [21,22].
И по-обективно, и по-субективно настроените изследователи и консултанти си заслужава да обърнат внимание на бързо развиващия се раздел на психосоматиката [3,5,6,20]. Оказва се, че според видими особености на физиката и болестните предразположености могат да се правят предположения за явни или скрити психодоминанти (напр. за гняв при налични жлъчночернодробни проблеми или скъперничество при хроничен запек). Вярно е и обратното – ако знаем преобладаващата емоционална настройка, можем във висок процент да предскажем и „слабите места” в организма на съответния човек. Всичко това е не само интересно, но и много, много важно в чисто приложен аспект!
Как обаче наистина да се обръща внимание на толкова много фактори и методи за преценка и да се оползотворяват съответните разнообразни препоръки? Считам, че това не е утопично стремление, но при условие, че се обхванат всички възрасти от развитието на индивида:
- Вътреутробния период – чрез предварителни указания за многостранна съвместимост и оптимален начин на живот на родителите, с оглед на важността на състоянието, в което детето се зачева (което е ключово според бурно развиващото се направление за пренатално възпитание) и факторите, въздействащи по време на бременността;
- Ранната детска възраст – оформянето на органите и системите върви паралелно с психологичното израстване и е време да се поставят основите на повечето здравнохигиенни навици;
- Училищната възраст – много важна за социалното вграждане на детето и обикновено за първоначалната физическа подготовка, въз основа на която се прави и подборът на треньорите. Силно се препоръчва разнообразието в заниманията, вкл. към физкултурата да се прибавят преимуществата, които дава един такъв интелектуален спорт, какъвто е шахматът.
- Младежката възраст – за повечето спортове върхова по отношение на постиженията, но подвеждаща по отношение границите на издръжливостта. Перспективно е да се обърне по-задълбочено внимание на индивидите, способни на върхови постижения – предмет на т.нар. „нова” наука - „акмеология” [26]. Разкриването на комплексните механизми на „явлението шампион” е в състояние да помогне за разгръщане на скритите потенциали и у част от по-посредствените, но мотивирани за усъвършенстване участници.
- Средната и напредналата възрасти – когато преустройството към все по-слаба състезателна активност се придружава от недооценявани по сложност кризи. Загубата на смисъл, физическото „разплуване” и патологизиране и трудностите в професионалното преориентиране са само някои от „подводните камъни” на този жизнен преход. Най-благоприятната реализация често е свързана с практикувания през по-активните възрасти спорт – независимо дали в треньорската, рехабилитаторската или журналистическата области. Но как да си остане човек пълноценен? С този въпрос отново се връщаме към осъществения на дело интегралния подход, който може и трябва да заема все по-централно място в спортната медицина, психология, педагогика и състезателна практика.
ЛИТЕРАТУРА
1. Балч Ф. и д-р Балч Дж., „Кибеа”, 2002. Рецепти за лечение с храни и хранителни добавки.
2. Д'Адамо, д-р П., Уитни К., "Кибеа", 2001. Правилният начин на живот за Вашата кръвна група.
3. Далке, Р., „Лик”, 2000. Телесни и душевни симптоми от А до Я.
4. Димитрова, Т., Каракашов, Ат., Георгиева, В. "Медицина и физкултура", 1995. Вродена съединителнотъканна малостойност.
5. Дънов, П., „Астрала”, 1994. Книга за здравето.
6. Димков, П. Издателство на БАН, 1991-93. Българска народна медицина – природолечение и природосъобразен живот. Том I,II и III.
7. Кирова, д-р Ив., "Д-р Петър Берон", 1989. 1001 въпроса и отговора за природосъобразен живот.
8. Леви, Вл., „Наука и изкуство”, 1976. Аз и ние.
9. Палмър, Х. „Кибеа”, 1998. Енеаграма.
10. Пашкулев, д-р Д., „Изток-запад”, 2005. Дозата прави лекарството.
11. Пашкулев, д-р Д., "Вердия", 2001. Древни и нови идеи във фитотерапията.
12. Пашкулев, д-р Д., 1998. Природолечене – практическо ръководство.
13. Пашкулев, д-р Д., „Веридия”, 2003. Проект “Антропорелогия”.
14. Пашкулев, д-р Д., "Кибеа", 1994, 1996. Сила за живот – 2 и 3.
15. Радев, А. и сътр., „Медицина и физкултура”, 1989. Спортна медицина.
16. Радев, Пл. и колектив. „Хермес”, 2003. Педагогика.
17. Ташев, д-р Т. и Шишков, д-р Г. и сътр., „Медицина и физкултура”, 1975. Таблици за състава на българските хранителни продукти.
18. Тисеранд, Р., „Аратрон”, 1999. Изкуството на ароматотерапията.
19. Толбот, М., "Изток Запад". Холографската вселена.
20. Уилбър, К. „Дилок”, 2005. Интегрална психология.
21. Хадорн, В. и др. „Медицина и физкултура”, 1982. От симптома към диагнозата.
22. Абу Али Ибн Сина (Авиценна), „Фан”, Ташкент, 1979-1982. Канон врачебной науки.
23. Беляков, Н. и сътр. Архангелск, северо-Западное книжное издательство, 1994. Альтернативная медицина.
24. Иванченко, В. и сътр., Киев, „Науковая думка”, 1989. Фитоергономика.
25. Лувсан, Г. „Наука”, 1986. Традиционные и современные аспекты восточной рефлексотерапии.
26. Тюмасева З. И., Богданов Е. Н., Щербак Н. П., „Питер”, 2004. Словарь-справочник современного общего образования: акмеологические, валеологические и экологические тайны.
27. Bejler, Henri G. New York: Random House, 1965. Food is Your Best Medicine.
28. Frawley, D. Passage Press, Salt Lake City, Utah, 1989. Ayurvedic Healing.
29. Jensen, B. Escondido, 1983. The Chemistry of man.
30. Shelton H. M., Shelton Healts Scool Publ., 1978. The hygienic system. Vol II. Ortotrophy.
31. Trattler, R. Thorsons Publishers, New York, 1985. Better health through natural healing.
INTEGRAL NATURAL PROGRAMS FOR INCREASING OUR ATHLETIC EFFECTIVENESS IN HARMONY WITH A LONG-TERM HEALTH
D-r Dimitar Pahkulev has broad interests and first-hand experience in methods such as dietotherapy, phytotherapy, homeopathy, aromatherapy, physiotherapy, psychology and eastern medicine. He has developed over 30 original herbal product recipes for internal and external use. He is the author of a dozen books and co-author of many others. For more information, see his company’s site – www.veridia.dir.bg .
D-r Pashkulev strongly supports the idea of a harmonic complementarity between different areas of life. An expression of this idea of his is the internet portal (under construction) – www.mirbg.info .
Summary. In health recommendations to sportsmen essential aspects are underestimated. Not enough attention is paid to the proper way of life, and the individual physiological and psychological differences are not taken into consideration. The author gives directions for appropriate regime, diets, herbal and essential-oil products in correspondence with some typological classifications and new researches on weakness of connecting tissue. He recommends a complete strategy for improving the athletic achievements along with a health prosperity. The application of this strategy is to start with the selection of the future sportsmen, continue during their training and end with the support to the individuals with high achievements.