ЕНЕРГИЯТА – АКУМУЛИРАНЕ И ЗАГУБИ В НОРМА
Формално погледнато, обясненията за зареждането и изразходването на човешките „акумулатори” са различни.Академичната физиология и медицинска патология се фокусира върху телесните процеси, особено на клетъчното дишане с образуване на богати на енергия връзки ( каквото е известното съединение АТФ – аденозинтрифосфат), кръвната циркулация, носеща хранителни субстанции и хормонални „заряди”, дейността на мускулите и вътрешните органи и цялостната регулация от страна на нервната система. Източната медицина, западното природолечение, редица психосоматични и духовни школи, от друга страна, наблягат върху енергийната анатомия и физиология (зареждане посредством енергийни центрове или чакри, разпределение на енергията чрез фини проводници – меридиани или нади, зависимост от направлението, което ще поеме биоелектричеството според нивото, което е достигнато от съответното индивидуално съзнание). Има някои забележителни съвпадения между тези две концепции, например за ролята на центрове като продълговатия мозък (респ. ретикуларната формация) и слънчевия сплит. Все пак дистанцирането между тези парадигми засега не е преодоляно.
Но затова пък на нивото на признаците, лечението и профилактиката, между различните школи цари високостепенно съвпадение на становищата. Обобщавайки, можем да твърдим, че:
Хроничната умора е факт при усещане на отпадналост (с или без други забележими симптоми) в продължение на 3 или повече часа през повечето от дните на всяка една седмица, в продължение на месец или по-дълго.
Обикновено тя е по-тежка при по-силна изразеност на усещаното изтощение и когато „светлите периоди” на по-жизнено самочувствие се срещат рядко или даже изобщо липсват. Отпадналостта още от сутринта, която не се подобрява след раздвижване, се счита за по-неблагоприятна, отколкото тази, която се явява вечер след работа.
Съчетаването на повишена уморяемост с други „ключови” признаци позволява по-определено насочване към основните причини в конкретния случай и към оптималната превантивна и терапевтична стратегия (вижте по-долу).
КОИ ОТНОСИТЕЛНО ЗДРАВИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ОТПАДНАЛОСТ
Много хора се намират в преходни (оздравителни или предболестни) състояния. Общото самочувствие може да не е силно увредено, да няма обезпокояващи други симптоми и дори медицинските изследвания да „кръжат” около статистическите норми. Но фините промени в окислителните процеси, ензимно-хормоналното равновесие, имунитета и психичния интегритет са причина за преходни моменти на отпадналост, включително и без сериозно физическо, умствено или интелектуално натоварване. Организмът реагира с определени симптоми, в природолечението известни като „лечебни кризи”, също и при подобряване на условията, но по-изразени и с тенденция към задълбочаване са пристъпите на уморяемост, причинени от постепенно преминаване от равновесно към хронично болестно състояние. Понякога тази тенденция се прекъсва от само себе си, например ако пролетната умора (разгледана в предния брой) отмине с подобряване на начина на живот през периода май-юни. В други случаи може да се касае за начало на сериозни патологии, като реактивна или ендогенна депресия, невромускулни, кръвни, бъбречни или чернодробни заболявания, тумори или латентен диабет. Тогава именно съответните диагностични уточнения определено са препоръчителни.
ИЗТОЩЕНИЕ ПРИ СЕРИОЗНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Краткият обзор на толкова разпространен и многозначителен симптом като отпадналостта не би могъл да е изчерпателен, но няколко допълнителни оплаквания могат да бъдат полезни за ориентиране на диагностичното търсене към по-определена посока. Те трябва да бъдат известнн и на немедицинските лица:
Отпадналост+ослабване на тегло. Като временно явление при кратки разтоварващи режими и след стресове с непълноценно хранене, това съчетание може и да не е много опасно. Но ако то продължава с месеци и е прогредиентно (непрекъснато се задълбочава), непременно се обърнете към специалист за диагностично уточняване. Така протичат някои болести на жлезите с вътрешна секреция, трайно нарушената усвояемост на храните (увредени тънки черва, жлъчен мехур, черен дроб или задстомашна жлеза), някои упорити инфекции, паразитни инвазии, автоимунни страдания и туморни процеси.
Отпадналост+бледост на кожата и лигавиците, световъртеж и ниско кръвно налягане. Вероятно страдате от анемия, но причините за нея на свой ред могат да са различни и да се нуждаят от уточняване. Хипотонията (поднормалното ниво на кръвното налягане) също вероятно ограничава функционалния капацитет на организма ви.
Отпадналост+жажда (сухота в устата) и често уриниране. Отидете да си направите кръвно-захарен профил и изследвания за бъбречни болести.
Отпадналост+безапетитие, лош вкус в устата, тежест, болки, газове, разстройство или запек и други признаци от храносмилателната система. Нуждаете се от лекарска консултация и евентуално гастроентерологични изследвания.Причините заотпадналостта в случая могат да варират от „банални”(самоотравяне вследствие на лошото храносмилане, нарушено коремно дишане от повдигащите диафрагмата газове) до критични (кървящи язви, чернодробна недостатъчност, новообразувания в някой от коремните органи и др.).
Отпадналост+кашлица и обилно отделяне на гнойни или с кървави жилки храчки. Редица белодробни процеси (туберкулоза, бронхиектазии, рак) могат да протичат по този начин, затова отидете на преглед.
Отпадналост+оплаквания в областта на сърцето. Сърцебиенето или забавеният пулс, аритмията („прескачането” на сърцето), болките, стягането или тежестта в гърдите са алармиращи симптоми за медицинска консултация с електрокардиограма и други необходими изследвания.
Отпадналост+нарушения в зрението и походката. Необходимо е да се докаже или отхвърли наличието на множествена склероза – обърнете се към невролог!
Отпадналост+страхове, раздразнителност, нарушения в съня, липса на желание за живот и други психоемоционални проблеми. Разграничаването между относително нормална, преходна реакция след тежки преживявания и невротична или психотична депресия следва да се предостави на клиничен психолог или психиатър.
Отпадналост+скоро следващо безсъзнание (кома). Тук вече може и да не се касае за заболяване със задълбочила се хронична умора, а за остро състояние, изискващо спешна лекарска намеса: съдово-мозъчен инцидент (инсулт), следтравматичен вътрешен кръвоизлив, фулминантна (мълниеносно развиваща се) инфекция, сериозно отравяне и т.н.
КОЕ ПОМАГА ВЪВ ВСИЧКИ СЛУЧАИ
Когато не е открита определена причина за дълготрайната умора, дадените по-долу указания могат да се окажат ползотворни. Те са важни също и при конкретно установени диагнози, но обикновено са недостатъчни и следва да бъдат допълнени с други мероприятия (в следващите броеве ще ги разгледаме по-обстойно).
1. Отделете време, за да анализирате дадената по-долу таблица с две колони: отляво вижте как сте с дейностите и обстоятелствата, намаляващи запасите ви от енергия (т. 2), а отдясно – с начините за увеличаването им (т. 3).Имайте предвид, че вие може би сте свикнал (-а) да живеете в условията на енергиен преразход, но това не може да продължава до безкрайност, така че е време да промените начина си на живот.
| 2. Енергозагуби – намалете ги | 3. Енергоприходи – увеличете ги |
| Физическа преумора; Умствена преумора Негативни стресове (особено неизразени, т.е. „натикани” дълбоко в подсъзнанието); Сетивно (зрително, слухово, сексуално) и емоционално пренасищане, много говорене; Загуба на приспособителна енергия, поради чести промени в работата или битови преустройства; Преяждане или неправилно хранене, поемане на недостатъчно течности; Плитко дишане и пребиваване в непроветрени помещения; Неподходящо място на живот, например в замърсени райони, с екстремни електромагнитни полета, лоша психоатмосфера Наличие на хронични болести, „изсмукващи енергията” от тялото (гнойни възпаления, паразити, тумори; ендокринно-обменни, чернодробни и кръвни нарушения; отравяния от фактори на околната среда, лекарства, „твърди” и битови наркотици и др.) |
Умерена физическа активност и подходящи дихателни упражнения на чист въздух Достатъчен сън, рано лягане и ставане Методи за постигане на душевен баланс (релаксация, молитва, медитация, общностни катарзисни и хармонизиращи техники и игрови модули, или просто споделяне с приятел (-ка); Балансиране на менюто, с употреба на повече биоактивни храни и добавки (плодове, зеленчуци, сурови ядки, покълнали семена, зехтин, водорасли, пчелни и билкови продукти, лецитин, карнитин, ензими, Q-10и др.); Периодично усамотяване, стоене на тъмно, мълчание и кратки хранителни разтоварвания; Дозирани слънчеви, водни и въздушни бани, босоходство, градинарство, залесителство и други форми на конктакт с природата; Лекуване на присъщите болести -предимно чрез природни продукти, упражнения, масажи, компреси, акупунктура, цветолечение и други психосоматични методи |
За хроничната умора панацеи не могат да се открият. Огледайте внимателно всички важни акпекти от начина си на живот, вместо да се надявате на удобно, но илюзорно разрешение, т.е. единствено чрез лекарства, витамини или епизодично ходене на „почивка”, по време на която вероятно сте свикнал (-а) по-скоро да се отдавате на неконструктивни развлечения, отколкото да се стремите към оползотворяване на природните фактори...
(Следва)