(Интервю за "Брандекс")
С какво този вирус е по-„страшен“ от другите корона вируси?
Да започнем с какво е по-благоприятен! По принцип даже е по-малко животозастрашаващ и по-малко събаря хората, които са с добро здраве. Но има дълъг инкубационен период, поради което е сериозно предизвикателство по отношение усилията за ограничаване на разпространението му. Ала можеше и изобщо да не чуем за него, ако не бяха навиците за ядене на сурови диви животни, които обичаи Пол Макартни наскоро окачестви като „средновековни“!
- Населението ни е разделено на две противоположни мнения и поведенчески нагласи – едните са буквално панирани - те стриктно изпълняват заръките на извънредния щаб. Другите като че ли си мислят, че това не ги засяга и не приемат насериозно опасността от COVID-19. Има ли истина и тя по средата ли е?
По средата – но не между тези категории. Непукизмът не е конструктивна алтернатива на паникьорството. Сериозни са обаче възраженията на загрижените за икономиката. Не може със сигурност да се прецени докога „затягането“ ще е противоепидемично полезно, без да предизвика каскадообразно сриване на механизмите за снабдяване и разпределяне на продоволствията. А ако то се случи, щетите, не само финансови, но и по отношение на заболеваемост и смърт по други причини, могат да надвишат значително тези във връзка със самия вирус. Затова е необходимо по-бързо да се изясни положението чрез изледвания и също като се има предвид кои групи са по-предразположени, само те да бъдат по-строго дистанцирани. А останалите да рестартират жизнено важните, а и някои допълнително важни отрасли.
Д-р Пашкулев, със затоплянето на времето отива ли си корона вирусът? Какви са Вашите прогнози?
Намалява агресивността на разпространението си, по всяка вероятност. Но не намалява навсякъде еднакво, тъй като този спад тръгва или ще тръгне от доста различни изходни нива. В каквато степен обаче се окаже вярно, че топлината го възспира, вероятно в такава реципрочна степен той ще атакува при ново застудяване, ако до есента продължи да циркулира сред нашата популация. Ако не мутира, тогава ще е значително по-малко опасен; затова пък могат и други вируси да се възползват от съвременното ни прекалено интензивно пътуване - бих казал, за щяло и не щяло... Това е добре да се урегулира, включително и заради щетите върху околната среда.
- Сигурно Ви се обаждат всекидневно Ваши пациенти. Вие какво ги съветвате?
Да се осведомяват за основните новини, но не и да се преосведомяват или да зациклят в тях, което може да доведе до негативен стрес – а той още не е помогнал на никого. Както казва народната мъдрост, страхът е лош съветник; човек в такова състояние може да стане жертва на какви ли не дезинформации и шарлатанства. А това, което зависи от него самия и може да подпомогне общото му здраве и имунната система в частност, както и използването на социалното дистанциране за преосмисляне на своите приоритети в живота – тези неща действително имат значение.
- Можем ли с природни средства, с правилно хранене и природосъобразен начин на живот да се предпазим?
До огромна степен! Стига да съчетаем важните моменти в начина на живот (дневен режим, хранене, хигиена, движение, психорегулиране) и някои допълнителни методи; но повечето хора вземат едностранчиви или несистемни мерки - и тогава не мога да твърдя, че това ще намали значително риска. Така че, който и да ме пита дали има единствено чудодейно средство, нека знае предварително, че съм привърженик на интегралния (цялостен) подход!
- Много се говори за най-различни методи за борба с вируса. Някои хора вярват на всичко, което медиите споделят, и веднага се втурват да си го набавят. До каква степен се спекулира с тази информация? Какво е Вашето мнение за витамин D, за селена, за цинка, за джинджифила?
Ползи от тях определено има, но засега можем да твърдим това в общи линии, тъй като научните изследвания за определяне на точния ефект на което и да е средство са дълги и сложни; те не са още проведени за повечето лансирани методи и средства. Все пак, има много данни, че някои от тези естествени защитни фактори снижават общата заболеваемост, повишават неспецифичния имунитет и имат също конкретен ефект върху редица вируси - защо пък коронавирусът да прави изключение?! Обаче много хора се надяват да има в 100% сигурно средство, а такова може и никога да не бъде открито. Както вече подчертах, комплексната стратегия може да достигне до макар непълно, но преобладаващо превантивно въздействие, докато отделните методи и средства ще имат много по-нисък ефект.
- Кажете каква е ролята на паниката в цялата тази ситуация. Как тя се отразява на организма? Доколко стресът може да бъде здравословен и кога става опасен?
Отново мога да повторя: страхът е лош съветник! Стресът (но повече като мобилизация, а не като парализиращ афект) може да е полезен в началото, за да ни адресира вниманието в необходимата посока (вкючително, за да се спазват хигиенните и организационните изисквания). Но по-нататък само действието в съответното направление може да ни помогне, не и съпътстващото го притеснение, то само би подкопало общото ни здраве и имунитета в частност. Не бива също така да бъркаме активното състрадание с безпомощното „кършене на пръсти“ за близки и далечни люде.
- Как да се повлияе стресът? Какви са Вашите съвети?
Има много методи, първият от които също вече го споделих, т.е. да се информираме само най-общо за ситуацията и за това, което се препоръчва да правим във връзка с нея; нека да оставим по-подробното информиране на тези, които могат да ни помогнат чрез него – част от медицинските специалисти, някои от икономистите, статистиците и др. Иначе общо здравословният начин на живот, плюс доказани техники и природни продукти за регулиране на неврохормоните, съзнателните и подсъзнателните импулси, определено могат да са от полза. Например, дишането с бавно издишване доказано активира успокояващата, парасимпатикова нервна система. Леката вечеря, баните, масажите, успокояващите билки, магнезият и други природни средства улесняват заспиването. А релаксирането, меката музика, молитвите и други духовни практики (за възприемащите ги като опора) са изпитани от векове помощници на спокойствието и стабилността на ума.
- По-голяма част от хората живеят затворени. Това неминуемо води до редица нови здравословни проблеми. Може ли нещо да се направи, така че това състояние да се облекчи?
Не е неминуемо да бъдат разболяващи социалното дистанциране и даже животът под карантина. Все пак храненето, че и движението (гимнастиката е отличен заместител!) могат да бъдат адекватни и при това положение. Също така, много хора всъщност не са могли да се наспят „като хората“, понеже все са „щъкали“ насам-натам, а ето им сега един хубав повод и за това... А притежателите на южни или източни тераси или прозорци ще могат да се порадват и на слънцето!
- Предложете някакъв лек - за спасение, за физическо и ментално оцеляване?!
Хората вече мислят повече и изпитват повече емоции. Това само по себе си не е лошо. Нужно е обаче пренасочване на тези процеси от сферата на опасенията и съжаленията към проактивните (зависещите от нас самите) решения и действия, чрез които да подобрим собственото си състояние, да дадем подкрепа и на близките си и – защо не – да допринесем и нещо за света! Например, да напишем вдъхновено есе, да се включим в онлайн екологичен проект, да предложим „гореща линия“ за нуждаещи се от това, относно което бихме могли да помогнем (чрез съвет, предоставяне на информация или пратка по куриерска фирма, ако засега не става по директни начини).
- Албер Камю казва, че всички носим чумата в себе си. Вие какво мислите? Можем ли да излезем “чисти“ във всякакъв смисъл от тази ситуация?
Така е, носим я, но си носим и лека срещу нея! Можем да излезем чисти и даже по-силни от конкретното предизвикателство; ала по принцип следва да бъдем нащрек, защото идват и други - такъв е просто животът на този свят. Впрочем, важното е да ги възприемаме като уроци за постигане на мъдрост, търпение и взаимопомощ; няма нужда да си зариваме като щрауси главите в пясъка, че тях ги няма изобщо – това, разбира се, не би проработило!
- Какво ни чака след края на тази пандемия? Ще се променят ли хората и как ще се отрази това на човечеството?
Въпрос за 1 милиард долара?! Все още нещата са твърде много „на кантар“ и е хазартно да се правят категорични прогнози. В най-общи линии, считам, че ще има дълготрайни щети за твърде болните и твърде бедните, за съжаление. Ще има периоди на вълнения и политическа нестабилност и тук вече много зависи от конкретното управление в съответните държави. По-добра ще е дългосрочната прогноза за младите хора, както и за притежаващите гъвкавост на решенията. Ще има някакви плюсове за интернет комуникациите и може би - за механизмите относно икономическите и политически мерки при кризи; дано да зачестят целенасочените дарения и полезните научни открития. Най-голяма полза обаче ще имат онези, които се съхранят физически и емоционално и използват повечето от времето си за важни конструктивни промени в материалния, социалния и духовния си живот!