Йога е една удивителна духовна и природолечебна система – особено като се има предвид нейната устойчивост през хилядолетията. Древните „риши” в Хималаите, които са я създали, не са разполагали със съвременни лаборатории, но от техните идеи и практическите им наставления личи една поразително добра информираност. Много от тези знания и прозрения са били вторично преработени от какви ли не други учения, разпространявали се къде ли не...
И все пак, именно защото е широкообхватна и динамична система, йога предполага не шаблонно следване на определени правила и комплекси, а преди всичко – прецизно зачитане на индивидуалните особености. Много последователи, особено извън Индия, не са пълноценно информирани или (още по-често) работят с недостатъчна степен на осъзнатост (възможно е и техните наставници да не притежават това незаменимо качество). И в резултат –получават се недобри резултати, които не само са разочароващи за съответните индивиди, но и в крайна сметка вредят на каузата на йога!
За да улесня „отсяването на сеното от плявата”, ще се опитам да разделя всички принципи и методи в йога на три групи, съобразно тяхната степен на приложимост при условията на живот, които повечето от нас са възприели от съвременната цивилизация:
1. Широкоспектърни. Общата настройка към самоусъвършенстване е на първо място това, с което йога може да обогати съвременната насочена навън (екстровертна) цивилизация. Това обаче при съвременните условия по правило не означава отшелничество, а просто редовно отделяне на време за градивна работа върху себе си (това е предпоставка и за полезността ни по отношение на другите). Това време е както неструктурирано: доколкото етичните принципи и правилното хранене (в своите „меки” варианти) не подразбират спазването на фиксирани часове; така и структурирано, примерно 1 час на ден по определено време. И през това време могат да се правят някои от техниките, предназначени за начинаещи: раздвижване на ставите, „слънчеви”, „котешки” и „крокодилски” упражнения, както и някои от класическите пози, но без екстремни извивания или дълго стоене с главата надолу. Чудесни са повечето препоръки за оползотворяване на природните фактори (въздух, слънце, вода, босоходство) както и (само)масажите. От по-особените хигиенни процедури представлява интерес водно-солевото промиване на носа, което отдавна се използва и в западни физиотерапевтични центрове, а и у нас – например в Момин проход. Стартовите стадии на пълното йогистко и алтернативното дишания, както и някои други леки техники, съшо могат да са много полезни. Тъй като съвременните хора трудно могат да се саморегулират директно умствено, чрез пранаяма се прави мост между физиологичното и менталното. Релаксиращите техники (себеотпускане, йога нидра), от друга страна, са първото, с което следва да започне психосаморегулирането. Те помагат не само за регенериране на нервните сили, но и за постигане на вътрешна цялост, без която по-напредналите психотехники могат да се окажат безрезултатни или дори в определена степен опасни. От теоретичните занимания, полезни са предимно тези, които целят уточняване на принципите и техниките; дебело трябва да се подчертае, че почти при всички системи и подсистеми е трудно да се намери на едно място изложение на всичко, което е важно за практикуването им - и ако не е налице ръководител от много високо ниво, човек е необходимо да попълни донякъде тази липса, чрез съответно самообразоване.
2. Условно полезни. По отношение на общата настройка, към тази група е реалната възможност да се повиши личностната резултатност - не само по отношение на здравословния живот, но и на различните постижения във външния свят или като се просперира паралелно в други светогледи. Обикновено се казва, че „в това няма нищо лошо”, щом се изпозват „само някои елементи от йога”. Но това е оправдано единствено при твърде компетентна подборка, иначе откъсването от цялостния контекст на системата може и да навреди. От опита у нас и в други страни, най-проблематично е включването на продължителни медитации без съответна вътрешна подготовка и външна „атмосфера”, както и следването на наивните версии на „позитивното мислене” (което става истинско едва след успокояване и интегриране на съзнанието). Не е безобидно и прекаляването със задържането на въздуха или с резките дихателни упражнения. От позите, това са главно обърнатите – доколкото повечето сегашни хора нямат тази пречистеност и устойчивост, които в древните текстове се сочат като важни още за началото на тяхното практикуване. Тук е също така строгото продължително (над 3-4 дни, на вода или уриново) гладуване, което само някои индивиди успяват да докарат до оптимален завършек и още по-рядко – да задържат резултатите от него. Твърде условна е и полезността на биоенерголечебните и езотеричните сексуални практики.
3. Предимно нецелесъобразни. В „Бхагавад Гита” се критикуват крайните аскети, които се самоизмъчват, вследствие на „тамасично” (заблудено) тълкуване на йогистките препоръки. Но тъй като неосъзнатите индивиди ги има достатъчно и в днешно време, тълкуването на йога като философия и практика, която е против живота, се срещат и днес. Които мислят така за йога, обикновено се отстраняват - и това е по-добрият вариант. Някои все пак са склонни към фанатизъм; и тук теоретиците, колкото и досадни да са, не са най-лошият вариант. По-скоро е важно „бясно практикуващите” да имат предвид, че не само директното самобичуване е непрепоръчително. Силното ограничаване часовете на съня, трайното ограничаване (по обем или като еднообразие) на храната, многогодишното спиране на сексуалните активности (при повечето хора това не води до вътрешно целомъдрие, а до подтискане) въпреки запазения полов „апетит”), упоритото фиксиране върху центрове под нивото на очите, „суперпранаямата” (по 1 и повече часа на ден), както и пълната социална изолация за повече от няколко седмици, са подчертано опасни за над 99,99% от хората. Обаче в 21 век има по-силна тенденция към друг вид отклонение – прекаленото комерсиализиране. То, ако преподаването е на ниво, силно стеснява възможностите на обикновените хора за участие; а ако не е на ниво – превръща се в обикновено печалбарство. Често се случва освен това, да се стигне до здравно и психологично навреждане при „заемане” с лекуване на тежки болести единствено чрез йога. Дори когато това е принципно възможно, много са малко хората, които успяват да се справят, защото повечето обичайни препоръки и техники би следвало да се видоизменят индивидуално! Даже и обикновената „кобра”, която е само от плюс при повечето хора, може да предизвика припадък у пациенти с тежко нарушено мозъчно кръвооросяване. Дори и само една седмица на мляко (стара практика на отделни йога клонове, която е в процес на изтласкване от ред съвременни авторитети, и то не само поради лошото днешно качество на продукта) може са влоши някои алергии, храносмилателни и дихателни задръствания. И ако някои последователи вървят по йога пътеката с младежки ентусиазъм и свързват всяка критика с атака срещу самата система, нека първо спокойно да огледат отвсякъде фактите. Йога днес е по-разпространена в света откогато и да било, но също така са най-много и недоразуменията (а някъде - и съзнателно прокарваните заблуждения) във връзка с нея. И имиджът й определено страда повече не поради това, че още има сляпо отричащи я, а защото нараства броят на недодяланите теоретици и практици, от които другите хора „научават” какво е всъщност „да си йога”...
Изводи. Популярните книги и курсовете по йога би следвало да се облегнат изцяло на първата от описаните групи. По-специализираните опции за напреднали са длъжни да разяснят в детайли условията, при които препоръките от втората група могат да са полезни, като се минимизират възможните опасности от неправилното следване на тези по-сложни или изискващи специални условия принципи и техники. И съответно, да се стои настрана от третата група информации и практики – те всъщност са се инфилтрирали в чистата йога през вековете или дори напоследък - и то посредством хора, които не са имали достатъчно добро духовно, психологично, медицинско или друг вид разбиране за нещата!
Разбира се, в една ограничена по обем статия не може да се даде детайлизирано разгръщане на важна и обширна тема като тази; тя без съмнение се нуждае от по-подробно развитие, в което би било добре да участват и други специалисти. С радост ще отговоря на всички поставени въпроси и предложения за сътрудничество.
Статията е публикувана в бр.2/2011 на сп. "Йога за всички"