Интервю с д-р Димитър Пашкулев-за предпазването, лекуването и развитието на способностите, което може и трябва да се съчетава с реализирането на ред обществено полезни проекти

- Медицината е една от най-старите науки (или изкуства?!). И все пак, хората продължават твърде често да се разболяват... След вече четвъртвековната си практика като лекар, имате ли подръка някакво обобщение, което да споделите, относно най-важните фактори за нашето здраве?

- Бих ги подредил афористично по следния начин:

*Природата помага на всички ни.
* И всеки си помага сам.
* На трето място е лекарят.

И да, медицината е както наука, която изисква посвещаване на много години за учене и практика, така и изкуство – най-вече изкуството за съобразяване с уникалните особености на всеки от нас; не бива повече принципът за лекуването на човека като цяло, наред с болестта му, да остава неосъществено в живота ни пожелание!

- Интересно, това поставя въпроса под един рядко разглеждан ъгъл. Обикновено лекуващите се стараят да поставят на преден план собствения си принос, а в същото време препоръките им си остават шаблонни...

- В някои отделни случаи на тежки болести или травми, както и при малките деца, външната адекватна намеса може да е решаваща. Съществуват и общи принципи за профилактика, например умереност в различните дейности и почивката, чистота на хранатая водата и въздуха и елементарни мерки за уталожване на прекомерния стрес. Но никой не може да постигне нещо, което не е заложено като възможност от Природата, както и никой не може трайно, през целия живот на човека, да направи вместо него живота му по-здрав и плодотворен. Той е необходимо да бъде един зрял (интелектуално, емоционално и волево)  индивид, който творчески да съчетава своя опит с препоръките на специалистите.
Другият момент е, че, колкото и да е важно индивидуалното здраве, не е съвсем добра идея то да се превърне в самоцел. Получили сме много от другите и е редно да им върнем жеста по някакъв начин – директно чрез труд, чрез материални активи или споделени знания.

- Което пък обяснява предпочитанията ви към природолечебните методи, както и подчертаният ви интерес към редица науки, които традиционно са в „добросъседски отношения” с медицината: психология, педагогика, ботаника, биохимия и екология. Как обаче се съчетава на практика всичко това, съотнесено към тежненията на отделния човек, от една страна, и тези на неговата околна среда, както и на специалистите в различните области, от друга?

- Все повече се говори за интегрална, т.е. цялостна медицина, както и за интегрален подход към човешката същност изобщо. Един пациент рядко има действителна нужда от силни лекарства или от хирургия. Но той винаги се нуждае от  комплексна индивидуална програма с общ начин на живот и хранене, конкретни полезни техники за тялото и ума и съответни природни продукти. Същото важи и ако имаме предвид някой, който вместо лекуване на сериозна болест желае просто да повиши своята работоспособност и креативност в научното поле или в спорта или да подготви организма си за създаването на дете.
Голяма помощ или пречка в тези отношения могат да му бъдат най-близките хора. Не случайно семейните терапии все повече си пробиват път в редица страни. И най-после, по-широките социални звена – държавни и частни – имат несекваща потребност от подобна балансирана визия. По-конкретно, аз консултирам фирми-производителки на природни продукти („Веридия”, „Медикус фарма”, „Брандекс” и др.) и международни екоорганизации, пример за каквото у нас е „Тринога”.

- И считате, че различия като физически дадености, имуществено състояние, религиозна принадлежност и т.н. могат да останат на заден план, ако дадем преднина на общочовешките ценностти?

- Именно. Представете си в недалечно бъдеще едно екологично градче, където хора от различни етноси живеят и работят заедно. Те ще имат нужда най-напред от разбирателство относно пътищата за справяне със засягащите ги проблеми. И след това - от взаимно допълващите се способности на голям брой млади и възрастни хора, от финансиране, от вдъхновение... Даже светогледните различия, които обичайно служат като вододел между отделните групи в социума, могат да бъдат осмислени по новому. Може да ви прозвучи странно, но буквално от всеки един възглед човек е способен да почерпи по нещо ценно, което не изключва да си поддържа като основно кредо и нещо свое. Имам едно такова стихотворение:

Умът ми ослепява всяка нощ,
а всяка сутрин аз го разслепявам.
Безбожникът се бори в мен за площ,
Спасителят за място настоява.

Съставил съм си собствен шериат,
изпробвам и йогийската система...
Пред всекиго не искам да съм свят.
От всеки лъч за своя свят ще взема.

- Изглежда, че индивидите с подобно широко разбиране за живота наистина биха помогнали за излизането на обществото от настоящата криза, която е не само финансова, но и здравна, екологична, педагогическа, духовна и т.н. По какви начини популяризирате своите идеи и практики?

- Хората, с които контактувам, били те пациенти, сътрудници или просто познати, са едното равнище на оповестяване. След това, написал съм редица книги и статии по медицина, педагогика, поезия и др. Нарастващ дял има интернет присъствието на разнични общодостъпни полезни материали - както във фирмената ни страница www.veridia.dir.bg, така и в колективния портал и форум, с участие  на редица специалисти. Той касае най-вече важните неща в живота на всеки от нас - като здраве, отношения, образование, екология и т.н. –и е www.mirbg.info. И двата сайта сега са в процес на многостепенно допълване, за което може да помогне всеки желаещ.

- Покрай вас винаги има нещо ново... Бихте ли споделили с читателите на сп. «Усури» последните си проекти, които клонят към реализиране?

- Разбира се. Мисля, че и досега много неща съм споделял, и то не само с по няколко думи. Ще спомена, че преди повече от година тук излезе богат на практически детайли материал за магнезия, а едва сега излиза от ИК «Кибеа» и съответната книга. Колкото до «разсънващия комплекс», излязал по-наскоро в три последователни броя, все още има време, докато се получи готов материал за по-обстоен труд. В скоро време очаквам да излезе от печат и една книжка със специално подбрани афоризми – «Календар на мъдростта».
Имам също така еволюиращи идеи за нови природни продукти за вътрешно и външно приложение. Надявам се на развитие и по отношение на базите сред природата, където лекуването и творческите процеси получават своята естествена среда за най-добри постижения.

- Безспорно е, че тази разгърната дейност има нужда от сериозна подкрепа. Намирате ли я – под формата на специалисти-сътрудници, активни съмишленици, спонсори и т.н.?

- Наистина съм много благодарен на всички, които допринасят за тези проекти с идеи, конкретна работа, средства или просто ни насърчават с някоя и друга добра дума. Някои считат, че не съм толкова добър мотиватор и организатор, така че нещата да потръгнат по-бързо. Е, всеки си има ахилесова пета и при мен изглежда тя е, че не съм достатъчно настоятелен в един свят, който е дори агресивен... Но мога ли например да твърдя, че продуктите по моя рецепта са панацеи? Мога ли да откъсвам ценни експерти от други важни за тях дела, например чрез съмнителни обещания за финансови или други облаги? Или да приемам помощ от фирма или инстанция, с която после ще ми се наложи да правя «гнили компромиси»? Знаем, че подобни прийоми успяват понякога. Но резултатите им или са временни, или се поддържат със серии от преувеличения, манипулации, клевети към конкурентите или дори пряко насилие. Такъв «успех» според мен не е истински, даже и когато се афишира в сферата на хуманитарните дейности. Повечето от нас са подвластни на мощните му инструменти и нямат търпението или куража да заложат на едно по-искрено и равноправно сътрудничество.
Но все пак, нещата постепенно се променят; и ние следва да изградим тези спасителни за общото ни благо мостове най-напред в малки мащаби, в подпомагащи се групички, за да послужат те като модели на бъдещото социално прераждане. Доколкото последното ще получи шансове на тази планета, то няма повече да бъде дирижирано от външни реформи, за да се нарече «капитализъм» или «социализъм». То ще избликне масово от умовете и сърцата на хората, под формата на просветен хуманизъм.

- Пожелаваме ви много успехи, във всички тези направления, които ще дават благодатни за всички ни плодове и които наистина си заслужава да подкрепим, кой както може. До нови срещи - в живота и на страниците на сп. «Усури»!

- Благодаря ви много!