Неизбежно е на този етап името ми да се свързва най-вече с природолечебните си програми и книги. Все пак, имам и 3 издадени стихосбирки (на социално-духовна тематика, сатирична и по екологичното направление), от които първата, още през 1994 г., е спонсорирана от фондация „Отворено общество”. Настоящата извадка моето творчество включва както десет творби от тези книжки, така и две още непубликувани стихотворения. Те са едно минимално надникване към още две планирани стихосбирки – детска и обобщаваща...
ЕЛЕГИЯ ЗА КРАСОТАТА
Къде живееш, Красота?
Без Твоя лъч е тъй студено...
И кой е наранил света
със омагьосано вретено?
В палат ли си заспала Ти
за сто години или века?
И само в Принца ли блести
добрата същност на човека?
Линеят род и общество.
Край нас бодлите са на стража.
И аз отдавна знам какво
наместо изповед ще кажа.
Стихът ще бъде прост и смел.
Бъди ми, Красота, свидетел!
Останахме без вярна цел.
И в храмовете ни краде се.
В гърдите пърха суета.
Говорим с нотки на превзетост.
Повика ли ни съвестта,
оказва се, че сме заети.
Делим се все на "наш" и "ваш"
и към ласкателя добри сме.
Плачът ни е за камуфлаж,
смехът ни служи все за присмех.
И само Ти си спомен стар,
духът от който преживява.
От Тебе той получи в дар
хармония, а не забрава!
Дарен, и моят дух шепти:
- Излез от гибелния унес!
Щом Той не идва дълго, Ти
ела пред нас да го целунеш!
Без було на заблуда-грях!
Разсей мъглата от умора!
Чрез Тебе само проумях
защо понякога сме хора...
ПЕПЕЛЯШКА
Секундите трептят с божествен ритъм
в шедьоврите - трагедии и басни...
Но често, щом авторитети питам,
те с песента в стиха не са съгласни.
Лансират леснописа си на чашка
пред сух издател във безцветна поза...
Поезийо, несретна Пепеляшке,
под игото на мащехата Проза!
На две сестри - Безритъмка, Безримка -
слугуваш в очуждялата ти къща.
На злобата им глождещата димка
терзае те. Но всяка нощ ти връща
премяната и златната каляска.
На празненството твоята стихия
остави уродливите без маски -
да продължават в шепи да се крият.
Сред тях изгуби - бе случайно сякаш -
една пантофка, неподкупно бяла.
По нея ще те дирят, ти ще чакаш,
наяве щом не те познаха в бала...
ОТ ДРУГА РАНА
Клавишите на твойта сила
бездомно стенат за пиано.
Челото ти пръхти припряно
с юзда в изпъкналата жила.
Без кораб погледът витае
пак телевизорно в тавана,
с ресници-мачти по екрана
любими образи чертае.
Дими мечтата, разпиляна
в ракети блудни след зарята...
Вратите будни веят вятър
във вулканичната ти рана.
О, лекарите с важна поза,
сестрите с нежните спринцовки
и санитарите им ловки -
не знаят твойта диагноза!
***
ХАРДУЕРЪТ НА ПЛАНИНАТА е изпълнен с толкова програми!
Изгревът и залезът са живописни банери за рекламите.
Търсачката на сезоните сочи местата за връщане
на прелетните птици. Троянските коне за къщите
са кукувичите яйца. А бури и виелици,
лавини и градушки са екшъни за смелите.
Калкулатори пресмятат времето за преобличане
на змиите; месеците, през които обичат се
сърните и елените; през които цъфтят и зреят
джанките и къпините. Пчелите пърхат и лудеят,
сякаш докрай източили от нектара си тонуса.
Нектарът, музикалното поточе – са все безплатни бонуси.
Мравешката поща е върхът на интернет-кипежа…
А ние само резерватите ограждаме със мрежи.
Творческото Слово за ума, сърцето и окото е.
Няма ли да закъснее науката за Природния Софтуер?
***
ПОДХВАНАХ В ЖИВОТА КОНЧЕ ОТ УСПЕХА –
и, стъпка след стъпка, в магическа дреха
оказах се. А гордостта изтъка я.
Пред себе си исках да се оправдая,
Душата ми рече: "Стои ти ужасно!"
Аз силно я дръпнах, но сякаш се срасна
с плътта ми. Простенах – и моята честност
бе вече затворник с клеймо на "известност".
Светът тази риза приема и храни,
съвсем не преглежда за вътрешни рани.
Търпях. Докога? Ех, помогна съдбата –
излязох и сам се загубих в гората.
Наляво? Надясно? Нагоре? Надолу?
Мотах се в леса като пиленце голо.
Скали, гъсталаци – отвсякъде. Боже!
Небето затътна предбурно, тревожно.
Да видя къде съм, дървета катерих –
ни път, ни посока можах да намеря.
И кой съм, и кой се надявах да стана –
забравих, защото, във примката хванат,
Природата днеска се канеше с кутре
за миг да ме смаже – оставах без утре.
Без всички привидно хуманни кроежи,
в които се скришом и егото ежи.
Пободно на мравка, от бурята в бяг съм…
Какво през живота успях да наваксам?
Какво пред смъртта бих желал да оставя?
Но ето! – теренът все пак се оправя!
През хлъзгави туфи проблесна пролука –
препънах се, станах и – пътят е тука!
Едва се прибрах – и над мойта колиба
валежът – и даже с градушка – зашиба.
Той дълго връхлита от близкия хребет,
а аз се отпуснах. Заспах като бебе.
Събудих се. Кой съм? – един от мнозина.
И облакът вече спокойно премина.
А дрехата – чудно! – изглежда я няма!
Олекна ми сякаш с пет-шест килограма.
Опазил ни Бог от магьосани ризи.
Те снемат се трудно, дори и през кризи.
Щом с лик-самомнение се заиграем,
изглежда палатът ни непревземаем.
Да вникнем в Природата – страшна, красива,
оплела упойния мак със коприва,
с порой назидава и с насип ни брани –
за Нея сме всички еднакво избрани.
Цар, учен, вестител на висшата мода –
далечни издънки на тая Природа,
дори несмирени пред драмата късна,
пак в Нея превзетия танц ще прекъснат.
Чрез Теб, тъй сурова и свята, опитвам,
в града да се върна със нова молитва:
"Щом видиш, че тръгвам в погрешна посока,
дори да боли ме, повтаряй урока!"
ТАКА НАРЕЧЕНОТО "НИЩО"
Дървета молят тротоара,
приклещил ги във свойта скара.
Фучат нервозни минувачи.
Разглезени дечица плачат.
Под сандалети и обуща
внезапно мравки дух изпущат.
В прозорците се отразява
тролеят, който приближава.
Искри от неговите жици
обгарят дребните мушици.
Алеите са се разплули
в огърлици от прашни нули.
Платната, от асфалта плътни,
са вързали града-престъпник.
И всеки слуша клюки сладки
и пита се все по-нарядко,
отгде стремежът му извира,
та цял живот не го намира.
Изгниват костите под кръста,
цял от бактерии задръстен
и червеите пак преяждат...
Но как ли после се възраждат
от "хаоса" отново листи,
пчелици, хора поривисти?
Протонът изповядва тайна.
Цъфти енергия безкрайна.
Изглеждат прости чудесата.
Това, което е в земята,
разкрива замисъл по-горен:
че "нищото"
е всъщност
корен!
* * *
ВСЕКИ СИ ИМА ПЕТА АХИЛЕСОВА.
В нея го точно релефът боде.
Май че наистина трябват ни стресове,
за да си кажем: "Сега, накъде?"
Нямат покой завистливи професори.
Нежната длан виртуозът щади.
Само в турне са смешниците весели
и наркоманите – шоу-звезди.
Лош компаньон компенсира с каратето.
Не е пророкът на себе си вожд.
Храбър моряк няма страх от пиратите,
ала се стряска в кошмар посред нощ.
Йоги, крале на изкуствата бойни,
славни експерти за всякаква вещ!
В саморазвоя ви има пробойни...
Бог да ви пази от световъртеж!
НА ДУХОВНИЯ БАЙ ГАНЬО
И богът на войните Шакра,
владетел в двете полушария,
не знае тъй висока чакра,
каквато Ганчо от България
превзел през минали животи,
веднага щом била харесана.
"Е, сахасрара ли? Какво ти?
Та тя е проста като чесъна!"
Затуй се питам: ти дали ни
залъгваш с приказка, юнашката:
че лесно вдигаш кундалини,
когато... те сърби опашката!
ГАТАНКИ
Имам няколко сърца
от бодливи семенца.
От кожухчето ми, знай,
правят мармелад и чай.
Що е то? (шипка)
Бистра съм като росата,
но съм тежка за сърцата.
Щом пристигна при децата,
там е свършила играта.
Коя съм аз? (сълзата)
За година цяла
със стената бяла
някой ме сватоса.
Месеци-дружинка
с кошер дни аз нося
на лице с картинка.
Що е то? (календар)
На гръбчето червено
зеници черни имам.
Нагоре устремено
пълзя, невъзмутима.
Моторче живо нося
в летящата кабинка.
Е, хайде на въпроса:
наричам се... (калинка).
Във светлото те гледам тайно,
а в тъмно съм с лице сияйно.
Провисвам на опашка дръзка,
със плод съм във роднинска връзка.
Коя съм аз? (електрическата крушка)
Глас аз нямам мелодичен,
но пазач съм верен, личен.
Моят нос не се подлъгва,
стадото без мен не тръгва.
Тичам, скачам много лесно.
Името ми е известно -
ти отдавна го научи:
та това е просто... (куче).
Не ми обръщате внимание,
но облакът над вашто здание
когато затрещи в закана
и показалец с огнен ход
към вас се стрелне, аз ви браня!
Е, кой съм аз? (гръмоотвод)
НЕ СА КАТО ТЕБЕ
На баща ми
Когато ти, пламнал от тежки проблеми,
видя, че ме треска коси,
от феите, снежните, взе диадеми -
пожара за час загаси.
А колко ли пъти (днес точно не зная)
премръзнал треперех и плах...
За мен издълбаваше в слънцето стая.
Накрая до теб оздравях.
Аз казах ти после: "Тъй искам да уча!
Разбрах - за това съм призван!"
Едва ли пропусна за нещо ти ключа,
дома ни превърна във БАН.
Споделях ти често:"Така ми е трудно!
С това и това помогни!"
И ти изтезаваше времето будно,
взривяваше всички стени.
О, ако всички стени като тебе
за помощ протягаха длан!
Не би било жадно стесненото Себе,
побрало би цял океан.
Не са като тебе. И канският писък
кънти, за човечности ням...
В живота минаваш за скромен и нисък,
но няма от теб по-голям!
ПРИЗНАНИЕ
Мъгли под слънцето се носят…
Изглежда, сякаш е луна.
С неясни дълбини, въпросът
се вглежда в скритата вина.
Към нея пътят те повежда
след образ от забравен вик…
А вън, през паячната прежда,
светът сияе, разнолик.
Пред своя Аз се изповядай -
това е да си откровен.
Смъкни товара си - грамада
и влез в настъпващия ден!
Ала в признанието вяра
е нужно да струи, живот -
за да убиеш вътре звяра,
заграбил слънчевия плод.
ДА ИМАТ БЪДЕЩЕ ЧОВЕЦИТЕ
Пред Сфинкса с тайнствени закони
опази ли сърцето разумът?
Мечтите ни той с взлом прогони,
а чувствата - не са доказани...
И само с тях - пак не върви ни,
зарити в пясъка на щрауса...
А между страсти и причини
две крайности ни тласкат в хаоса.
Едната с логика студена
брои предсмъртните ни хрипове.
Залива другата терена
с безмозъчни рекламни клипове.
Разочаровани от днеска,
за утре пак слухтим в забвение.
Пестим пари, горим във треска -
"за следващото поколение".
След толкоз мечешки услуги,
преструваме се, че добре ни е…
А можем, можем да сме други -
от просено зърно прозрение.
Невежи властват, но защото
и ние в тях сме се надявали.
Под бурените им кълни доброто.
Признаем ли го - оздравяваме.
Как блика жизненост в бръшляна,
прегърнал зидове в ръцете си,
не искащ нищо във замяна!…
Невярващи! Разоръжете се!
Във вас, зад каменната броня,
проблясва като бисер в мидата
все същият светлик исконен…
Да кажем: "Сбогом на обидата!"
Не си създавайте опасности
и престанете да си пречите!
Мотивът за промени ясен е:
да имат бъдеще Човеците.